Мястото като съединителна точка на "славното минало' и първопроходството в бъдещето
Базирането на мястото на обитание ( ситуираният подход - съобразно ситуация, среда и контекст) е това, което може естествено да съчетае и хармонизира, от една страна, родовата памет, натрупания от поколения опит, историческите знания и уроци, а от друга страна - стремежа към узнаване, разбиране, изпробване на най-новите тенденции и "моди", и дори първопроходството, свързано с много повече риск. Днес е 6 септември, национален празник. На такива дати българите славят в историческото си минало и традициите си. Това се е превърнало в национален рефлекс за оцеляване и съхраняване на културната и народна идентичност в трудни периоди (които са преобладаващи), може би от"История словеноболгарска" на Паисий насам. Днешното "робство ", условно казано, аз асоциирам спонтанно и без да му мисля, много, с "глобализацията". Макар че в наше време, за разлика от Паисиевото, лошото и хубавото са объркващо омешани, и е трудно да бъдат различени и разграничени...
Има ли значение дали републиканците или роялистите в Северна Ирландия са прави? Който владее силата, средствата и може би е по-безскрупулен, той ще се наложи.
ОтговорИзтриванеМежду другото, и Израел е малка страна, но имайки зад гърба си големи, може да прави големи бели.
ОтговорИзтриванеВсе още мисля за тази статия и се възмущавам на цинизма зад нея.
ОтговорИзтриванеКак е възможно тези наследници на дневен народ, които говорят диалект на българския език, да са се крили толкова столетия? Да не са отбелязани в никакви исторически документи и литература, в никакви истории, включително и в английски? Светът, науката, историята и историческата летопис да не започва от 50 години?
Това звучи почти като изведнъж да се открие съвсем ново аборигенско племе някъде в джунглата.
Но разбира се, какво значение има това?
ОтговорИзтриване