Мястото като съединителна точка на "славното минало' и първопроходството в бъдещето
Базирането на мястото на обитание ( ситуираният подход - съобразно ситуация, среда и контекст) е това, което може естествено да съчетае и хармонизира, от една страна, родовата памет, натрупания от поколения опит, историческите знания и уроци, а от друга страна - стремежа към узнаване, разбиране, изпробване на най-новите тенденции и "моди", и дори първопроходството, свързано с много повече риск. Днес е 6 септември, национален празник. На такива дати българите славят в историческото си минало и традициите си. Това се е превърнало в национален рефлекс за оцеляване и съхраняване на културната и народна идентичност в трудни периоди (които са преобладаващи), може би от"История словеноболгарска" на Паисий насам. Днешното "робство ", условно казано, аз асоциирам спонтанно и без да му мисля, много, с "глобализацията". Макар че в наше време, за разлика от Паисиевото, лошото и хубавото са объркващо омешани, и е трудно да бъдат различени и разграничени...
Политиците по-добре да престанат с лицемерието и да видят истината: Културното многообразие и "интегрирането на ромите" са в противоречие. Ромите не признават нация и държавни граници - те са привързани към общността си и така е било през векове. Друга гледна точка. И вместо да дават пари за интеграционни проекти, по-добре да помислят за действително решение на ромския въпрос в европейски мащаб. Защото проблемът няма да приключи с експулсиране на ромите за известно време. И Европа (все още, може би за щастие) не е Америка, която смила бързо всичко и го превръща в американци.
ОтговорИзтриване