Мое свещено лично пространство (МСЛП)

 Как да съхраняваме и защитаваме психологическото си лично пространство и де факто свободата си от многобройните и трудно доказуеми днес (ако въобще) набези за манипулиране и контрол? Системата функционира чрез обсебване на вниманието ни, мислите ни, на съзнанието и подсъзнанието ни, на емоциите и желанията ни, на решенията за на целите и посоките ни…   

 В наше време “черната кутия”, каквато представляваше човешкият ум и въобще човешката психика за бихевиористите (поведенческите психолози) в зората на психологиятa, все повече престава да бъде черна, става все по-прозрачна и разбираема. Но огромните ресурси за изучаването и да насочени към използването и с цел манипулиране, овладяване и печалба.Там някъде се губи Духът, който е свързан със Свободата и Независимостта. С изтъняването на отграничаваща индивида психологическа “мембрана” Хомо Сапиенс все повече ще губи своята разумност и ще се превръща в чарк в йерархичен механизъм, който все повече става смесено ИИ-социален (ИИ - Изкуствен интелект). Има хора, които са склонни да заменят /продават личната си свобода за материални блага и комфорт, както и такива, за които свободата им е най-голямата ценност. Вероятно и едните, и другите имат право на избор, и не трябва да се налага нито едното, нито другото. 

 Всъщност мъдростта на старите приказки си остава валидна и при новите технологии, поне докато човешката еволюция (или дееволюция) ги направи неактуални  “Ако не знаеш къде отиваш, ще стигнеш някъде другаде”, казва  Мечо Пух. И въобще никога няма да стигнеш дотам - перифразирал е един от известните бизнес лидери на индустриалната епоха (не помня кой) 
  

 Ситуациятас.неприкосновеността на личното пространство много ми напомня и на тази на  Аладин от приказката в “1002 нощи”, търсещ в подземната съкровищница вълшебната лампа с могъщия дух вътре: Аладин успява да вземе лампата, защото изпълнява безпрекословно инструкцията да игнорира и да не се изкушава да взема никое от другите съблазни-съкровища там…