Когато се опитваш да оцелееш в дивото в отбор с враговете си

Когато открих и започнах да гледам видеата на палеоантрополога Станислав Дробишевски, бях в шок и разочарование, с разбити илюзии за примитивния (и не толкова) човек. Да убиеш или да те убият, да изядеш или да те изядат.... Прароднините на Хомо Сапиенс преди това, което наричаме Цивилизация.
В праисторически времена, а и съвсем не в чак толкова далечни, да се опитваш да оцелееш в дивото в отбор с най-големите си съперници (за ресурси, блага някакви) е означавало почти 100%, че те ще опитат да изядат първо теб.

А иначе, да разчиташ да оцелееш в дивото в един отбор с враговете си, за които си наясно отдавна, не говори за адекватност и е по-скоро самообричане. Или все още има важни неща, които не са ти се изяснили достатъчно. Или някой, на когото вярваш и те е убедил да направиш това, те е предал по някаква причина.

Днес не е много по-различно, но формално убийството и на хора, и дори на животни, е противоправно и се наказва. Така че "изяждане" е казано в преносен смиссъл.