Спешно се търси кой да седне на ”горещия стол” в Гърция - Днес.dir.bg
Спешно се търси кой да седне на ”горещия стол” в Гърция - Днес.dir.bg
"Европа поиска по-високопоставено представителство на Гърция на срещата на върха на ЕС, която започва на 28 юни, пише в. "Нафтемборики". След като поради здравословни причини премиерът Андонис Самарас не може да участва във форума, изпращането на гръцка делегация претърпя пълно фиаско. Първоначално начело на делегацията беше определен външният министър Димитрис Аврамопулос, но европейските институции определиха избора като юридически неприемлив. Така делегацията ще бъде водена от президента Каролос Папуляс. "
КОМЕНТАР:
А преди малко четох в един английски коментар в Медиапул как не можело да се споделя финансова задлъжнялост в ЕС (от Германия) без единно политическо ръководство... "Европа" прави с правителствата каквото си иска: внушава и постига избиране на желаните от нея партии и личности, казва с кого иска да разговаря... Тя има толкова неформална власт над правителствата, политиците и "демократичните процеси", че вероятно формализирането на тази власт само ще ускори марионетизацията и в крайна сметка ще остане само единна политическа власт без съюз... Съюзът предполага обединяване на различни субекти, и то при постигнато взаимно съгласие... доброволно, смятам.
Между другото, и друг извод в контекста на етикета "политици=нестабилност": политиците, които са много "хлъзгави" обикновено са марионетки.
Най-висшестоящите в "глобалното село" все по-малко търпят другомислие и неподчинение. Поразителното, че това беше прокламирано официално от САЩ отпреди десетилетия: например още от 4-ти клас помня урок, в който ни обясняваха как САЩ си поставили като национална цел постигането на световно господство. А от 20 години насам, откакто се отворихме за "демокрацията" и луднахме по "западните демокрации" знаехме, че САЩ изискват от съюзниците си и награждават най-вече за следване на техните политически решения и лоялност към тях - това ни е било изтъквано много пъти и по различни поводи.
Макар че много думи се приказваха и за "демокрация и човешки права", които вероятно са ни заблудили и подвели. ..Тогава вярвах/ме, че те са демократична страна, която пази демокрацията и човешките права и сме щастливи, че изпълнява ролята на световен полицай в този нестабилен свят... Как може някой с такива цели и манталитет да бъде смятан за "демократичен"?
Защо, след като отрекохме практиката на "реалния социализъм" и комунистическата идеология, решихме, че опонентът е 100% прав? Можехме ли да не се люшнем към другата крайност, по някакъв начин да се противопоставим на другия БигБрадър (който май се оказва още по-голям), да проявим здравословни скептичност и инстинкт за самосъхранение като народи, държави и индивиди?... Вероятно не може да се говори за общност, защото желязна завеса имаше не само между двата лагера, но самите соц държави бяха изолирани в голяма степен една от друга и с куп вътрешни стени, включително комуникационни и пр.
Вероятно тези въпроси са наистина повече за антрополози, социални психолози и философи, отколкото за политолози и социолози.
"Европа поиска по-високопоставено представителство на Гърция на срещата на върха на ЕС, която започва на 28 юни, пише в. "Нафтемборики". След като поради здравословни причини премиерът Андонис Самарас не може да участва във форума, изпращането на гръцка делегация претърпя пълно фиаско. Първоначално начело на делегацията беше определен външният министър Димитрис Аврамопулос, но европейските институции определиха избора като юридически неприемлив. Така делегацията ще бъде водена от президента Каролос Папуляс. "
КОМЕНТАР:
А преди малко четох в един английски коментар в Медиапул как не можело да се споделя финансова задлъжнялост в ЕС (от Германия) без единно политическо ръководство... "Европа" прави с правителствата каквото си иска: внушава и постига избиране на желаните от нея партии и личности, казва с кого иска да разговаря... Тя има толкова неформална власт над правителствата, политиците и "демократичните процеси", че вероятно формализирането на тази власт само ще ускори марионетизацията и в крайна сметка ще остане само единна политическа власт без съюз... Съюзът предполага обединяване на различни субекти, и то при постигнато взаимно съгласие... доброволно, смятам.
Между другото, и друг извод в контекста на етикета "политици=нестабилност": политиците, които са много "хлъзгави" обикновено са марионетки.
Най-висшестоящите в "глобалното село" все по-малко търпят другомислие и неподчинение. Поразителното, че това беше прокламирано официално от САЩ отпреди десетилетия: например още от 4-ти клас помня урок, в който ни обясняваха как САЩ си поставили като национална цел постигането на световно господство. А от 20 години насам, откакто се отворихме за "демокрацията" и луднахме по "западните демокрации" знаехме, че САЩ изискват от съюзниците си и награждават най-вече за следване на техните политически решения и лоялност към тях - това ни е било изтъквано много пъти и по различни поводи.
Макар че много думи се приказваха и за "демокрация и човешки права", които вероятно са ни заблудили и подвели. ..Тогава вярвах/ме, че те са демократична страна, която пази демокрацията и човешките права и сме щастливи, че изпълнява ролята на световен полицай в този нестабилен свят... Как може някой с такива цели и манталитет да бъде смятан за "демократичен"?
Защо, след като отрекохме практиката на "реалния социализъм" и комунистическата идеология, решихме, че опонентът е 100% прав? Можехме ли да не се люшнем към другата крайност, по някакъв начин да се противопоставим на другия БигБрадър (който май се оказва още по-голям), да проявим здравословни скептичност и инстинкт за самосъхранение като народи, държави и индивиди?... Вероятно не може да се говори за общност, защото желязна завеса имаше не само между двата лагера, но самите соц държави бяха изолирани в голяма степен една от друга и с куп вътрешни стени, включително комуникационни и пр.
Вероятно тези въпроси са наистина повече за антрополози, социални психолози и философи, отколкото за политолози и социолози.
Коментари
Публикуване на коментар