ALFA TV - Македонија - ДУИ ќе ја спасува коалицијата
ALFA TV - Македонија - ДУИ ќе ја спасува коалицијата
КОМЕНТАР: Това е само размишления "на глас", за изпускане на парата и изразяване на емоциите, отколкото опит за рационално осмисляне на случващото се. Емоциите, свързани с отвращение от политиката и обезсърчаване, обезнадеждаване в моменти като този. Страх, че ще се разочаровам силно от някого отново. Съмнение, че може да има нещо по-добро от инстинктите и импулсите на дивака-ловец от джунглата, което да е водещ мотив и да предопределя политическото развитие.
Но в историята е имало и красиви моменти, когато по една или друга причина все пак точно хуманността и градивността са взимали превес и са надделявали. Например създаването на ЕС според мен... Май само за това се сещам в политиката. Ако помисля повече, може да се сетя и за друго, включително в БГ историята... Като например спасяването на част от евреите. Асоциациите ми все клонят към науката и научни открития. Случаи, в които Ерос е бил по-силен от Танатос. Поне до известно време. Всъщност вероятно примерите в политиката са далеч по-малко, отколкото в другите сфери на живота. Социалните йерархии вероятно в огромното преобладаващо мнозинство от случаите по-скоро са пречели на творчеството, вдъхновението и градивните постижения. Но все пак последните не биха били възможни без обществото...
И така, какво си помислих най-напред по повод на тази статия?
"Демонстрация на мускули" би ми звучало по-неподходящо от "извиване на ръце" в случая, ако е що годе реално описание на ситуацията. Някак си първото повече би отивало на държави като Русия според мен. Но това са си мои лични асоциации, като си мисля за възможни обяснения, тълкувания и варианти на възприятие.
Знам много малко за политическите маниери и стил в Албания и на албанците. Тези от тях, които са расли в бивша Ю, са взели нещо и от Ю манталитета.
И в БГ, като си помисля, не сме имали кой знае какви позитивни модели и опит през десетилетията. Вождове, тоталитаризъм и авторитаризъм, налагане на чужда воля, липса на свобода, (психо)борба с враговете... И в БГ в момента на върха положението е такова, че подтиква единствено към извръщане в някаква друга посока... Поне в идеологията от времето на "реалния социализъм" имаше нещо хуманно, колкото и да бе нереалистична и противоречива като цяло. Свобода, равенство, братство и т.н. - неща дошли от европейския хуманизъм отпреди Маркс и Енгелс. Но наистина във властови всички шовинисти начело на държави са си намирали красиви идеи, за да оправдаят нахлуването си в други страни.
ЕС беше вдъхновение и модел, а също и "западната демокрация", американския модел... докато вярвах в образа, който медиите представят... Бедата е, че най-цивилизованите познати ни модели на политика или се оказаха не такива, за каквито се представят, или пък като този във Франция, Белгия, Холандия и пр. се оказаха неустойчиви и неспособни да се защитят и оцелеят. Поне за момента изглежда така. Във Финландия системата също ми изглежда проядена, но се крепи само защото БигБрадърс не са пожелали да съсипят и тях... И то или защото са им безразлични, или по-вероятно защото за момента им са по-удобни каквито са. Имаше нещо в онзи филм за ирокезите, които единствени в човешката история досега били създали наистина демократично общество и в този смисъл били много по-цивилизовани. Но аз съм любопитна да знам повече и не бих се учудила, ако и там има нещо, което всъщност не е както ни го представят.
Така че колко струва цивилизоваността, ако се опира на наличието на два агресивни съперника, каквито бяха САЩ и СССР. С различни идеологии, но де факто приличащи си. Нима цивилизоваността, културата, хуманността може да вирее само в сянката им и някъде между тях?
Може би разсъждавам като жена в този мъжки свят? Не може ли мъжкото да бъде цивилизовано? Описаното по-горе прилича на патриархалното семейство, с мъжки (агресивен) и женски (грижовен и пр.) стереотипи. Но този модел в наше време се смята за доста по-размит... поне в някои страни и в някои прослойки. Парадоксално, точно в UK, която като държава си е типичен хищник и агресор, макар и с префинени и по-йезуитски методи (най-вече с повече лицемерие), мъжкарския тип май е стигнал най-далеч в размиването си и придвижването си към женския. Както съм писала и друг път, преди години, вероятно монархията е успяла да се справи с проблемите си, като ги е изнасяла навън. Например най-агресивните и асоциални (антисоциални типове) са били пращани като моряци и затворници да колонизират други континенти, като се е постигала многостранна полза за кралството. В ущърб на жертвите й, разбира се.
Трябва да кажа, че в момента ми се гади и не съм сигурна дали заради предмета на разсъжденията ми, сиреч политиката и политиците, а също и човешката природа, или от храната. Наистина би било (и може би е) бедствие, ако благополучието на масата хора зависи от тестостерона на тези, които виждат в политиката най-привлекателните възможности да му дадат воля. Трябвало да станат боксьори, а станали политици. Или политиката ги направила боксьори. Намирам и бокса, и др. под. спортове за отвратителни, обаче вероятно са социално по-приемливо поле за това.
От моя гледна точка агресивността и войнствеността (завоевателната война) е атавизъм, чийто смисъл не виждам на настоящия етап на развитието на човечеството. По-скоро е някакво удовлетворение на функционална потребност, т.е. хормоните, които обуславят тези емоции и поведение все още се отделят от човешкия организъм и това е начин да се постигне равновесие от тялото... Но какво се постига? Дори да предположим, че може да има някаква експлоататорска изгода (най-малкото "дай ми, за да не те тормозя", все едно в какъв вариант се представя), агресивността пак е по-скоро излишна и по-скоро може да се вметне на мързел или неправилна кариерна ориентация, респективно недобро познаване на себе си.
Всъщност говоря за случаите, в които агресивността е свързана с алчност, а не когато е причинена от фрустрация в задоволяване на първичните потребности. Понякога може да е вик за помощ, ако човек се чувства отхвърлен и несправедливо третиран...
Може би все пак не е атавизъм? Може би това, което не сме развили още, е начина да разграничаваме едните случаи от другите?
А може би преди да се говори за агресия, трябва да се говори за енергия. Агресията е енергия, която не е намерила градивно, позитивно приложение, по една или друга причина? А защитата? Употребата на сила при защита вероятно също има общи черти с агресията. "Мярката прави отровата"?... Доста за размисъл...
КОМЕНТАР: Това е само размишления "на глас", за изпускане на парата и изразяване на емоциите, отколкото опит за рационално осмисляне на случващото се. Емоциите, свързани с отвращение от политиката и обезсърчаване, обезнадеждаване в моменти като този. Страх, че ще се разочаровам силно от някого отново. Съмнение, че може да има нещо по-добро от инстинктите и импулсите на дивака-ловец от джунглата, което да е водещ мотив и да предопределя политическото развитие.
Но в историята е имало и красиви моменти, когато по една или друга причина все пак точно хуманността и градивността са взимали превес и са надделявали. Например създаването на ЕС според мен... Май само за това се сещам в политиката. Ако помисля повече, може да се сетя и за друго, включително в БГ историята... Като например спасяването на част от евреите. Асоциациите ми все клонят към науката и научни открития. Случаи, в които Ерос е бил по-силен от Танатос. Поне до известно време. Всъщност вероятно примерите в политиката са далеч по-малко, отколкото в другите сфери на живота. Социалните йерархии вероятно в огромното преобладаващо мнозинство от случаите по-скоро са пречели на творчеството, вдъхновението и градивните постижения. Но все пак последните не биха били възможни без обществото...
И така, какво си помислих най-напред по повод на тази статия?
"Демонстрация на мускули" би ми звучало по-неподходящо от "извиване на ръце" в случая, ако е що годе реално описание на ситуацията. Някак си първото повече би отивало на държави като Русия според мен. Но това са си мои лични асоциации, като си мисля за възможни обяснения, тълкувания и варианти на възприятие.
Знам много малко за политическите маниери и стил в Албания и на албанците. Тези от тях, които са расли в бивша Ю, са взели нещо и от Ю манталитета.
И в БГ, като си помисля, не сме имали кой знае какви позитивни модели и опит през десетилетията. Вождове, тоталитаризъм и авторитаризъм, налагане на чужда воля, липса на свобода, (психо)борба с враговете... И в БГ в момента на върха положението е такова, че подтиква единствено към извръщане в някаква друга посока... Поне в идеологията от времето на "реалния социализъм" имаше нещо хуманно, колкото и да бе нереалистична и противоречива като цяло. Свобода, равенство, братство и т.н. - неща дошли от европейския хуманизъм отпреди Маркс и Енгелс. Но наистина във властови всички шовинисти начело на държави са си намирали красиви идеи, за да оправдаят нахлуването си в други страни.
ЕС беше вдъхновение и модел, а също и "западната демокрация", американския модел... докато вярвах в образа, който медиите представят... Бедата е, че най-цивилизованите познати ни модели на политика или се оказаха не такива, за каквито се представят, или пък като този във Франция, Белгия, Холандия и пр. се оказаха неустойчиви и неспособни да се защитят и оцелеят. Поне за момента изглежда така. Във Финландия системата също ми изглежда проядена, но се крепи само защото БигБрадърс не са пожелали да съсипят и тях... И то или защото са им безразлични, или по-вероятно защото за момента им са по-удобни каквито са. Имаше нещо в онзи филм за ирокезите, които единствени в човешката история досега били създали наистина демократично общество и в този смисъл били много по-цивилизовани. Но аз съм любопитна да знам повече и не бих се учудила, ако и там има нещо, което всъщност не е както ни го представят.
Така че колко струва цивилизоваността, ако се опира на наличието на два агресивни съперника, каквито бяха САЩ и СССР. С различни идеологии, но де факто приличащи си. Нима цивилизоваността, културата, хуманността може да вирее само в сянката им и някъде между тях?
Може би разсъждавам като жена в този мъжки свят? Не може ли мъжкото да бъде цивилизовано? Описаното по-горе прилича на патриархалното семейство, с мъжки (агресивен) и женски (грижовен и пр.) стереотипи. Но този модел в наше време се смята за доста по-размит... поне в някои страни и в някои прослойки. Парадоксално, точно в UK, която като държава си е типичен хищник и агресор, макар и с префинени и по-йезуитски методи (най-вече с повече лицемерие), мъжкарския тип май е стигнал най-далеч в размиването си и придвижването си към женския. Както съм писала и друг път, преди години, вероятно монархията е успяла да се справи с проблемите си, като ги е изнасяла навън. Например най-агресивните и асоциални (антисоциални типове) са били пращани като моряци и затворници да колонизират други континенти, като се е постигала многостранна полза за кралството. В ущърб на жертвите й, разбира се.
Трябва да кажа, че в момента ми се гади и не съм сигурна дали заради предмета на разсъжденията ми, сиреч политиката и политиците, а също и човешката природа, или от храната. Наистина би било (и може би е) бедствие, ако благополучието на масата хора зависи от тестостерона на тези, които виждат в политиката най-привлекателните възможности да му дадат воля. Трябвало да станат боксьори, а станали политици. Или политиката ги направила боксьори. Намирам и бокса, и др. под. спортове за отвратителни, обаче вероятно са социално по-приемливо поле за това.
От моя гледна точка агресивността и войнствеността (завоевателната война) е атавизъм, чийто смисъл не виждам на настоящия етап на развитието на човечеството. По-скоро е някакво удовлетворение на функционална потребност, т.е. хормоните, които обуславят тези емоции и поведение все още се отделят от човешкия организъм и това е начин да се постигне равновесие от тялото... Но какво се постига? Дори да предположим, че може да има някаква експлоататорска изгода (най-малкото "дай ми, за да не те тормозя", все едно в какъв вариант се представя), агресивността пак е по-скоро излишна и по-скоро може да се вметне на мързел или неправилна кариерна ориентация, респективно недобро познаване на себе си.
Всъщност говоря за случаите, в които агресивността е свързана с алчност, а не когато е причинена от фрустрация в задоволяване на първичните потребности. Понякога може да е вик за помощ, ако човек се чувства отхвърлен и несправедливо третиран...
Може би все пак не е атавизъм? Може би това, което не сме развили още, е начина да разграничаваме едните случаи от другите?
А може би преди да се говори за агресия, трябва да се говори за енергия. Агресията е енергия, която не е намерила градивно, позитивно приложение, по една или друга причина? А защитата? Употребата на сила при защита вероятно също има общи черти с агресията. "Мярката прави отровата"?... Доста за размисъл...
Коментари
Публикуване на коментар