Балканската война в очите на едно хипи през 21 век : Коментари : Мнения : Novinar.bg
Балканската война в очите на едно хипи през 21 век : Коментари : Мнения : Novinar.bg
И две стихотворения от БГ автори, публикувани в два от възмутените коментари към тази статия (тук са целите обаче, с източниците):
СИНЕ МОЙ
Сине мой, надежда скъпа моя,
радост в грижи, грижа в радостта,
може би последен ден е тоя,
в който те милува твой баща.
Аз отивам, за да се не върна,
дълг отечествен зове ме в бой,
може би не ще те веч прегърна,
теб не ще продумам, сине мой!
Сине мой, аз те благославям,
нека Бог закриля теб в света.
На теб сал един завет оставям -
свет завет на грижовен баща.
С него расти, възмъжавай, сине,
моето богатство ти е той,
с него татко ти не ще загине -
ще живее с тебе, сине мой!
Сине мой, живей със светлий спомен
на родинолюбците деди,
гражданин бъди ти всявга скромен,
честен в мисли и в дела бъди.
Вярвай в идеали благородни,
с тях окрилен в мирен труд ил` в бой,
дай живота си за края родни -
БЪЛГАРИН БЪДИ ГОРД — СИНЕ МОЙ!
Сине мой, надежда скъпа моя,
радост в грижи, грижа в радостта,
може би последен ден е тоя,
в който виждаш своя ти баща.
Аз отивам, за да се не върна,
дълг отечествен зове ме в бой -
дай да те целуна и прегърна,
може би за сетньо, сине мой!
Стамен Панчев http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2
ПОД ГРЪМА НА УРАТА
>>|<<
А тези стихотворения ми се струват много интересни, защото касаят мотивацията на БГрите:
НЕ ЗА ЗАВОЕВАНИЯ СЕ БОРИМ
Не за завоевания се борим,
не сме за плячка гладни, ни за слава,
скъпим кръвта, та да я позорим –
за висша цел се щедро тя отдава.
Войната бич и напаст е проклета,
позор за человечеството ново,
но тя от нази гордо бе подьета
със взор опрян в разпятьето Христово.
Ний жертви даваме – о, жертви страшни! –
понесли кръст към нашата голгота,
ний мрем в полята бойни, прашни,
та мъртвия да викнем към живота.
О, таз война я вдъхва, озарява
любов най-чиста къмто человека –
от всички слави най-велика слава,
венец нетлен за нази и за века.
Ний чупим братско иго, както нашто иго
друг брат счупй на бойните полета.
Българио, до края изпълни го
на цар Освободителя завета.
Иван Вазов, Ноември 1912
И две стихотворения от БГ автори, публикувани в два от възмутените коментари към тази статия (тук са целите обаче, с източниците):
СИНЕ МОЙ
Сине мой, надежда скъпа моя,
радост в грижи, грижа в радостта,
може би последен ден е тоя,
в който те милува твой баща.
Аз отивам, за да се не върна,
дълг отечествен зове ме в бой,
може би не ще те веч прегърна,
теб не ще продумам, сине мой!
Сине мой, аз те благославям,
нека Бог закриля теб в света.
На теб сал един завет оставям -
свет завет на грижовен баща.
С него расти, възмъжавай, сине,
моето богатство ти е той,
с него татко ти не ще загине -
ще живее с тебе, сине мой!
Сине мой, живей със светлий спомен
на родинолюбците деди,
гражданин бъди ти всявга скромен,
честен в мисли и в дела бъди.
Вярвай в идеали благородни,
с тях окрилен в мирен труд ил` в бой,
дай живота си за края родни -
БЪЛГАРИН БЪДИ ГОРД — СИНЕ МОЙ!
Сине мой, надежда скъпа моя,
радост в грижи, грижа в радостта,
може би последен ден е тоя,
в който виждаш своя ти баща.
Аз отивам, за да се не върна,
дълг отечествен зове ме в бой -
дай да те целуна и прегърна,
може би за сетньо, сине мой!
Стамен Панчев http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2
Кой плаче там, кой пее -
пламти в тревога свята?
България живее
под гръма на урата.
Тез удари отде са -
туй биене на млата?
Грядущето кове са
сред гръма на урата.
Кой този вик издава,
та екнат небесата?
Светът ни поздравлява
през гръма на урата!
България живее
под гръма на урата.
Тез удари отде са -
туй биене на млата?
Грядущето кове са
сред гръма на урата.
Кой този вик издава,
та екнат небесата?
Светът ни поздравлява
през гръма на урата!
Иван Вазов, 1913 г.
>>|<<
А тези стихотворения ми се струват много интересни, защото касаят мотивацията на БГрите:
НЕ ЗА ЗАВОЕВАНИЯ СЕ БОРИМ
Не за завоевания се борим,
не сме за плячка гладни, ни за слава,
скъпим кръвта, та да я позорим –
за висша цел се щедро тя отдава.
Войната бич и напаст е проклета,
позор за человечеството ново,
но тя от нази гордо бе подьета
със взор опрян в разпятьето Христово.
Ний жертви даваме – о, жертви страшни! –
понесли кръст към нашата голгота,
ний мрем в полята бойни, прашни,
та мъртвия да викнем към живота.
О, таз война я вдъхва, озарява
любов най-чиста къмто человека –
от всички слави най-велика слава,
венец нетлен за нази и за века.
Ний чупим братско иго, както нашто иго
друг брат счупй на бойните полета.
Българио, до края изпълни го
на цар Освободителя завета.
Иван Вазов, Ноември 1912
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=17502&Level=2
ОБНОВЕН НАРОД
Професору Ив. Д. Шишманову
Да, таз война за нас морална беше баня.
Тоз подвиг упорит ни дигна, възроди,
духът ни из това горнило на страданья
излезе по-як, здрав и цял се подмлади.
Бухтящий ураган пречистюва въздуха.
Къде сега онез прах, вон и мърсоти
на нашия живот? Литнàха, не се чуха.
Една велика страст в душите ни пламти.
Една велика страст, една велика мисъл
ни слива, движи, грей в тез кобни часове,
заветът, що сам бог в сърца ни е написал,
за жертви днес свети, велики ни зове.
ОБНОВЕН НАРОД
Професору Ив. Д. Шишманову
Да, таз война за нас морална беше баня.
Тоз подвиг упорит ни дигна, възроди,
духът ни из това горнило на страданья
излезе по-як, здрав и цял се подмлади.
Бухтящий ураган пречистюва въздуха.
Къде сега онез прах, вон и мърсоти
на нашия живот? Литнàха, не се чуха.
Една велика страст в душите ни пламти.
Една велика страст, една велика мисъл
ни слива, движи, грей в тез кобни часове,
заветът, що сам бог в сърца ни е написал,
за жертви днес свети, велики ни зове.
И ний ги даваме за братята робове
без сметка и без жал – на бойните поля.
И сещаме се ний по-силни и по-нови,
и сякаш нова кръв в сърца ни се преля;
и чувство никакво дребнаво ил отровно
не ни мърси, а плам небесен в нас гори.
И сещаме се ний пораснали духовно
в тоз напън величав, по-чисти, по-добри.
Какъв запас от жар, от мъжество и сили,
високи доблести, духовни красоти
в народната душа небутнати се крили,
извикани навън от подвига свети!
Да, таз война за нас морална беше баня,
изкъпана оттам изскокна нашта чест,
светът на нов народ възторжено се кланя
и ний сами едвам познаваме се днес.
Иван Вазов, Ноември 1912
без сметка и без жал – на бойните поля.
И сещаме се ний по-силни и по-нови,
и сякаш нова кръв в сърца ни се преля;
и чувство никакво дребнаво ил отровно
не ни мърси, а плам небесен в нас гори.
И сещаме се ний пораснали духовно
в тоз напън величав, по-чисти, по-добри.
Какъв запас от жар, от мъжество и сили,
високи доблести, духовни красоти
в народната душа небутнати се крили,
извикани навън от подвига свети!
Да, таз война за нас морална беше баня,
изкъпана оттам изскокна нашта чест,
светът на нов народ възторжено се кланя
и ний сами едвам познаваме се днес.
Иван Вазов, Ноември 1912
КОМЕНТАР:
Мен най-много ме подразни в материала поезията на Битълс, сякаш БГ си няма красиви и подходящи стихотворения от талантливи българи по повод точно на Балканската война. Поредното чуждопоклоничество, и то към БигБрадърс с вековна антиБГ политика. Това за мен свежда към 0 пацифизма на автора и някои идеи в материала, които иначе и аз споделям. Говори ми, че авторът, освен чуждопоклоник, е и национален нихилист и недостатъчно осведомен за съществени неща.
Мен най-много ме подразни в материала поезията на Битълс, сякаш БГ си няма красиви и подходящи стихотворения от талантливи българи по повод точно на Балканската война. Поредното чуждопоклоничество, и то към БигБрадърс с вековна антиБГ политика. Това за мен свежда към 0 пацифизма на автора и някои идеи в материала, които иначе и аз споделям. Говори ми, че авторът, освен чуждопоклоник, е и национален нихилист и недостатъчно осведомен за съществени неща.
Иначе това, което споделям, е отвращението от радостта от победата в битката и възпяването на битката. Защото, вероятно не винаги предотвратимо (трябва да се защиитаваме от агресори), участието в битки и войни е необходимост и трябва да се приема като такава. Една работа, която според мен трябва да се свърши, защото не може да не се свърши, но не може да носи удоволствие. Нещо като ходенето на зъболекар за пломбиране или вадене на зъб. Едва ли на някого му е приятно, но не може да не се свърши.
Коментари
Публикуване на коментар