КАНАЛ 5 - Ахмети оптимист за решение на спорот со името
КАНАЛ 5 - Ахмети оптимист за решение на спорот со името
"нашите соседи-македонци"
КОМЕНТАР:
Сякаш в МК си имат политическо състезание по наглост и арогантност. Тъй като в конкретния случай става дума за етнически албанец, възможно е и в Албания да е така. Това значи независими от народа си, а народът зависим... да не кажа "от тях".
Тъй като е ясно от кого са зависими, трудно ми е да повярвам, че и западняците са така. Колкото и двойнственост да има между (реална) външна политика и вътрешни приказки. Но нали някога Хитлер и фашизмът намериха почва точно в Европа. Не бе само Германия, която им даде възможност да виреят...
Ако се отклоня малко от темата, гледайки сериала "Недадените" по БНТ2, все едно гледам съвременността. Говоря за някои психологически явления, настроения, нагласи... В това отношение намирам много общи неща с 30-те и началото на 40-те години. И това усещане и шок "Как е възможно?! Не, това не може да е истина, не може да се случва наистина..." И примирението или по-скоро смирението.
Но да се върна на началото на коментара си. Македонците отскоро имат своя държава (поне те вярват, че е тяхна). Хората се учим от грешките си. Вероятно те ще изживеят много от своите илюзии и слабости, които са довели до това положение. Освен това много "велики" държави, смятани за стари и много опитни, допуснаха такива и още по-страшни неща. Обаче едно такова преодоляване на грешки (поне на настоящите, защото винаги ще се правят грешки) предполага време. Би било жалко, ако те изпуснат това време за осъществяване на мечтите си за ЕС. И ако съдбата е отредила точно на най-близките съседи на МК да бъдат изпълнителите и тези, които поставят преградата. А те няма как да не го правят.
Не мога да си представя как може да се направи компромис с македонизма. Казвала съм вече, че намирам македонизма за морално престъпление срещу човечността, срещу човешката интелигентност. Сега сме ние и гърците, но би било срещу който и да е. Не знам, вероятно има някакъв път "и вълкът (БигБрадърс) сит, и агнето (замесените в спора балкански страни) - цяло"...
В краен случай, може би ще остане успокоението, че "човек не знае какво губи, когато печели, и какво печели, когато губи". С други думи, дори ако МК не стане членка на ЕС, не е сигурно дали всъщност това няма да е за добро и да се радват след време на това. Наистина не знам кое е вярното, но понякога средствата са по-важни от целта. Мисля, че случаят тук е такъв. Мисля, че трябва да се прави "каквото трябва, пък да става каквото ще". Аз в момента не мога да си представя как може да се направи компромис с македонистките фалшификации. Вече говорих за това как македонските властници ми изглеждат изпуснати. Това е едно от важните неща да се избегне мултиплицирането на това и задълбочаването.
"нашите соседи-македонци"
КОМЕНТАР:
Сякаш в МК си имат политическо състезание по наглост и арогантност. Тъй като в конкретния случай става дума за етнически албанец, възможно е и в Албания да е така. Това значи независими от народа си, а народът зависим... да не кажа "от тях".
Тъй като е ясно от кого са зависими, трудно ми е да повярвам, че и западняците са така. Колкото и двойнственост да има между (реална) външна политика и вътрешни приказки. Но нали някога Хитлер и фашизмът намериха почва точно в Европа. Не бе само Германия, която им даде възможност да виреят...
Ако се отклоня малко от темата, гледайки сериала "Недадените" по БНТ2, все едно гледам съвременността. Говоря за някои психологически явления, настроения, нагласи... В това отношение намирам много общи неща с 30-те и началото на 40-те години. И това усещане и шок "Как е възможно?! Не, това не може да е истина, не може да се случва наистина..." И примирението или по-скоро смирението.
Но да се върна на началото на коментара си. Македонците отскоро имат своя държава (поне те вярват, че е тяхна). Хората се учим от грешките си. Вероятно те ще изживеят много от своите илюзии и слабости, които са довели до това положение. Освен това много "велики" държави, смятани за стари и много опитни, допуснаха такива и още по-страшни неща. Обаче едно такова преодоляване на грешки (поне на настоящите, защото винаги ще се правят грешки) предполага време. Би било жалко, ако те изпуснат това време за осъществяване на мечтите си за ЕС. И ако съдбата е отредила точно на най-близките съседи на МК да бъдат изпълнителите и тези, които поставят преградата. А те няма как да не го правят.
Не мога да си представя как може да се направи компромис с македонизма. Казвала съм вече, че намирам македонизма за морално престъпление срещу човечността, срещу човешката интелигентност. Сега сме ние и гърците, но би било срещу който и да е. Не знам, вероятно има някакъв път "и вълкът (БигБрадърс) сит, и агнето (замесените в спора балкански страни) - цяло"...
В краен случай, може би ще остане успокоението, че "човек не знае какво губи, когато печели, и какво печели, когато губи". С други думи, дори ако МК не стане членка на ЕС, не е сигурно дали всъщност това няма да е за добро и да се радват след време на това. Наистина не знам кое е вярното, но понякога средствата са по-важни от целта. Мисля, че случаят тук е такъв. Мисля, че трябва да се прави "каквото трябва, пък да става каквото ще". Аз в момента не мога да си представя как може да се направи компромис с македонистките фалшификации. Вече говорих за това как македонските властници ми изглеждат изпуснати. Това е едно от важните неща да се избегне мултиплицирането на това и задълбочаването.
Коментари
Публикуване на коментар