Политологът Албена Танева: Вчерашната ситуация показваше безсилие - Информационна агенция "Фокус"
По думите й - причината за ескалацията на напрежението на протестите е, че когато няма протичане на комуникация нещата се втвърдяват очаквано в тази посока от протестиращите. Управляващите биха желали вероятно да се правят, че няма нищо и да се правят, че протестът ще се изтощи и ще спре от само себе си, заяви Танева."
КОМЕНТАР:
Точно това последното щеше да се случи, ако БигБрадърс, медиите, президентът, високопоставени еврокомисари и пр. авторитетни лица не се намесваха всеки път, когато нещата тръгваха натам. Тези, които вдъхновиха и ръководят "протестите", очаквано се грижат те да не затихват.
Аз дори бях малко учудена, че са доста по-слаби, отколкото предполага масираната медийна и политическа кампания от толкова високо ниво, всекидневното бомбардиране и натрапване на вниманието на хората на "протестите" и исканията им. Не съм сигурна дали извън София хората са по-осъзнати и по-малко ги подкрепят.
Това е като някой много близо до теб в ежедневието, в къщата ти, да ти охка непрекъснато. Много силен психологически инструмент. Независимо от мотивацията му, дали иска само внимание (което само по себе си е награда), дали иска да те накара да направиш конкретно нещо или друго. Не можеш да не му обръщаш внимание - или ще направиш каквото иска, или ще се ядосаш и ще проявиш агресивност, или ще се отдалечиш от него, ако не искаш да те работи (тези неща могат да се разберат понякога доста ясно и в междуличностните отношения). Но "обществеността" може да реагира възмутено: "Как може такова отношение - та човекът охка!". Ако пък твоя някой и "обществеността" са в заговор, направо си в капан. Не знам дали има спасение от него. Ако пък "обществеността" е свързана и с БигБрадърс машинарията - съвсем.
"Машината за правене на пари" днес е много по-страшна от времето на Алеко Константинов според мен. Тогава е имало и някои симпатични неща в системата, ако се съди по неговия пътепис "До Чикаго и назад", а също от "Едноетажната Америка" на Илф и Петров.
Ако се отклоня от темата, мислех си напоследък дали е в сила обратното на поговорката "Богат на беден не вярва", т.е. "Беден на богат вярва". Според мен да, за съжаление. И двете са свързани със стереотипи и предразъдъци. Нито богатите са добри, работливи и умни, нито бедните са лоши, мързеливи и глупави априори. Има много други фактори, включително и късмет, макар че последният не винаги е решаващ. Хората са склонни да вярват на тези, които са богати с повече пари или власт.
Височината на мястото в йерархията е като някакъв ореол, който хвърля светлината си върху всеки, който е там, независимо дали заслужено или не. Някога "изкачването" е ставало по наследство (класата) или чрез преминаването на продължителна селекция. Днес, за добро и за зло, може да стане скокообразно. Класовата мобилност е много по-голяма, което би могло да се предполага, ще премахне класовите различия. Но не. Засега изглежда само като предпоставка и почва за корупция. Но тези разсъждения са умозрителни и ми хрумват в момента, така че трябва да помисля върху това.
Но да се върна на темата. В цялата тази ситуация около "протестите" има многго предразсъдъци и стереотипи, и много емоции, и малко логика и рационалност. Последните не са много присъщи и на мен кой знае колко, поне не в действията ми или във видимите ми действия. Чудно ли е, че българите "не знаят какво е да планират", както беше писал някакъв щатски консултант или подобно наскоро в медиите. Не само че "човек предполага, Господ разполага", но за четвърт век животът толкова често следваше плановете на БигБрадърс, че наистина по-нормално е човек да се откаже да планира още преди да е почнал. Външен локус на контрол? Да. Но не е ли така?
Ако 10% от обществото напълно от обществото осъзнават и разбират напълно какво се случва (макар че 0.00...% са тези, които го планират, макар че и те не са Господ и не знаят 100%)... Колко процента от общетвото трябва да са осъзнати, за да бъде обществото наистина демократично, свободно и независимо? 100% ми изглежда като утопия. Но колко? Може би дори 10% е твърде оптимистично предположение от моя страна?... В края на краищата, има хора, на които им се удава да разбират и осъзнават (понякога и това им е работата) и други, на които им се отдават други неща. Но колко, колко процента трябва да осъзнават и разбират и колко от тях - да имат смелостта, достойнството и понякога самопожертвователността, за да го кажат на другите?
Коментари
Публикуване на коментар