Makfax.com.mk - Стотина повредени во судирите во украински Харков
Makfax.com.mk - Стотина повредени во судирите во украински Харков
КОМЕНТАР:
Мисля, че водачите на поредната украинска революция направиха грешка, като бяха прекалено радикални и поставиха нещата "или/или". Наистина трудно е да се спре инерцията или "моментума", както казват янките. Радикални средства за нерадикални цели - това май звучи абсурдно. Сега според мен нещата, ако наистина искат да избегнат война, стоят така: пазарене и търсене на по-малката загуба. Без загуба не може.
Освен това не мисля, че новите украински лидери могат да разчитат на Запада. Западат поддържа своя "Путин", колкото и да го изкарват иначе. Имат изгода от него и от сегашната ситуация в Русия, имат изгода (силна и голяма) Украйна да бъде извън ЕС, дори ако това означава да бъде ужким в руската орбита. Уж са за демокрация, но се налага впечатлението, че харесват и всъщност тайно подкрепят тоталитарни управляеми лидери - например в Турция...
Разбира се, отново застава въпросът за ползите от революциите - и за загубите. В скоби казано, свикнали сме с революциите в някогашните съветски територии - вероятно бившите советские са попили нещо от революционните умения на строителите на СССР. Но на темата: от една страна човек се възхищава на жертвоготовността и на себеотрицанието, които доведоха в крайна сметка до победа. Защото хората очевидно бяха готови да умрат и немалко наистина загинаха. От друга страна вярата, че с победата ще дойдат на власт верните, добрите политици ми изглежда наивна. Наистина чух по радиото и четох тук-таме, че хората сега, за разлика от Оранжевата революция, не вярвали на политиците и затова продължавали да стоят на площада. Може да са по-малко наивни оттогава, но все още са наивни според мен. Не на последно място, не съм сигурна доколко мъдро и умело може да бъдат водени нещата от лидер-боксьор. Последното занимание сякаш няма как да не върви заедно с агресия и агресивност, макар че има и борбеност и себеотрицание, разбира се, която също е полезна. И някак си не го свързвам с мъдрост. Юлия Тимошенко спомена нещо за това как ще им простят по време на първата си реч пред тълпа (митинг). Но дали ще съумее да се откъсне от горчивината и натрупаните отрицателни емоции от всичките месеци в затвора?
Нещата изглежда като да са обречени на радикализъм (или/или, победители/победени), а той не е в полза на Украйна според мен.
Има и нещо друго: аз самата, честно казано, не съм съвсем сигурна дали наистина си струва да защитават Крим. Било е изключително глупаво от страна на Русия да отстъпи Крим през съветската епоха. Но също така е било несправедливо да се отнеме Молдова от Румъния, последната да се компенсира за това с българската Северна Добружда, да се отнеме част от западна Полша... Станалото - станало. Ако започне да се ревизират всичките глупости в историята, докъде ще стигнем? И все пак, ако Путин и днешна Русия са достатъчно... хм, неразумни да река по-меко, за да анексират територия на съседна държава (няма да е за първи път), някак си тайно в себе си вероятно мнозина биха намирали оправдание и разбиране. Заради глупостта Крим да бъде отстъпен на друга държава, макар и в рамките на един и същ съюз. Вероятно и украинците чувстват нещо подобно?
Но общо взето, смятам, че някои на Запад се стремят към нестабилност в нашата част на Европа. И това им идва много добре. Естествено подозирам конспирации. Уж ще искат мир, а скришом ще наливат масло в огъня. "Фокуси".
Това е. Всъщност най-важното го казах в началото.
КОМЕНТАР:
Мисля, че водачите на поредната украинска революция направиха грешка, като бяха прекалено радикални и поставиха нещата "или/или". Наистина трудно е да се спре инерцията или "моментума", както казват янките. Радикални средства за нерадикални цели - това май звучи абсурдно. Сега според мен нещата, ако наистина искат да избегнат война, стоят така: пазарене и търсене на по-малката загуба. Без загуба не може.
Освен това не мисля, че новите украински лидери могат да разчитат на Запада. Западат поддържа своя "Путин", колкото и да го изкарват иначе. Имат изгода от него и от сегашната ситуация в Русия, имат изгода (силна и голяма) Украйна да бъде извън ЕС, дори ако това означава да бъде ужким в руската орбита. Уж са за демокрация, но се налага впечатлението, че харесват и всъщност тайно подкрепят тоталитарни управляеми лидери - например в Турция...
Разбира се, отново застава въпросът за ползите от революциите - и за загубите. В скоби казано, свикнали сме с революциите в някогашните съветски територии - вероятно бившите советские са попили нещо от революционните умения на строителите на СССР. Но на темата: от една страна човек се възхищава на жертвоготовността и на себеотрицанието, които доведоха в крайна сметка до победа. Защото хората очевидно бяха готови да умрат и немалко наистина загинаха. От друга страна вярата, че с победата ще дойдат на власт верните, добрите политици ми изглежда наивна. Наистина чух по радиото и четох тук-таме, че хората сега, за разлика от Оранжевата революция, не вярвали на политиците и затова продължавали да стоят на площада. Може да са по-малко наивни оттогава, но все още са наивни според мен. Не на последно място, не съм сигурна доколко мъдро и умело може да бъдат водени нещата от лидер-боксьор. Последното занимание сякаш няма как да не върви заедно с агресия и агресивност, макар че има и борбеност и себеотрицание, разбира се, която също е полезна. И някак си не го свързвам с мъдрост. Юлия Тимошенко спомена нещо за това как ще им простят по време на първата си реч пред тълпа (митинг). Но дали ще съумее да се откъсне от горчивината и натрупаните отрицателни емоции от всичките месеци в затвора?
Нещата изглежда като да са обречени на радикализъм (или/или, победители/победени), а той не е в полза на Украйна според мен.
Има и нещо друго: аз самата, честно казано, не съм съвсем сигурна дали наистина си струва да защитават Крим. Било е изключително глупаво от страна на Русия да отстъпи Крим през съветската епоха. Но също така е било несправедливо да се отнеме Молдова от Румъния, последната да се компенсира за това с българската Северна Добружда, да се отнеме част от западна Полша... Станалото - станало. Ако започне да се ревизират всичките глупости в историята, докъде ще стигнем? И все пак, ако Путин и днешна Русия са достатъчно... хм, неразумни да река по-меко, за да анексират територия на съседна държава (няма да е за първи път), някак си тайно в себе си вероятно мнозина биха намирали оправдание и разбиране. Заради глупостта Крим да бъде отстъпен на друга държава, макар и в рамките на един и същ съюз. Вероятно и украинците чувстват нещо подобно?
Но общо взето, смятам, че някои на Запад се стремят към нестабилност в нашата част на Европа. И това им идва много добре. Естествено подозирам конспирации. Уж ще искат мир, а скришом ще наливат масло в огъня. "Фокуси".
Това е. Всъщност най-важното го казах в началото.
Коментари
Публикуване на коментар