"Слаби са им ангелите"

Що се отнася до сърбите, мисля си в последните месеци за това как често едни и същи, в  случая национални (държавни) субекти се поставят в една и също роля - те ли самите или друг, или обективните обстоятелства... Сърбите - ... хм, ще стестя някои неща, един вид автоцензура... Всъщност преди време ми мина наум, че пак стават "идиота на Балканите". БигБрадърс имат нужда от някой, който да върши ролята на нещо като надзирател на затвора, насочват се към сърбите  и те - винаги готови. А снощи си мислех, че изразът "слаби са им ангелите", който често се използва в преносен смисъл, за тях си важи съвсем в буквален.

Разбира се, вероятно последното може да се каже в друго отношение за всеки друг народ, защото човек и обществото са изтъкани от слабости, инстинкти и неосъзнати биологични импулси и всъщност наистина има много биология в нас. В скоби казано, вероятно има някои разлики в инстинктите при мъжете и жените. Затова се противопостаавя Бог и Божественото като нещо изключително, нещо свръх.

Българите по правило исторически попадаме в друга роля - на недодялания, грубоватия, по-малко изтънчения, не толкова симпатичния за силните на деня, колкото някой от съседите си например или много от тях. Но вероятно има нещо в нас, свързано точно с Божественото, което в крайна сметка е помогнало на тази наша етническа общност и държава да оцелее. Дори въпреки имиджа, който ми изглежда доста важен за оцеляването.

Всъщност може би през Средновековието, по времето на Втората БГ държава, имиджът съвсем не е бил лош. За това говори фактът, че във Влашко и Молдова са пишели с кириилица, БГският е бил втори език и двете/трите са били сякаш една културна общност, или поне много близки  политически и културно. Културата върви след харесването, което върви с признаването и респекта, които пък често са свързани със силата (политическа?).