Габриела Йорданова: Не очаквах, че ще спечеля "Детска Евровизия 2015 - Национална селекция" - Junior Eurovision
Габриела Йорданова: Не очаквах, че ще спечеля "Детска Евровизия 2015 - Национална селекция" - Junior Eurovision
Вече съм писала, че имането власт е нездраво състояние, подобно на пристрастяването към наркотици. Колкото повече пристрастяваща субстанция, толкова по-зле. Болестно. Социопатия, психопатия или не знам какво, макар да не обичам психиатрията и едва намирам нещо полезно в нея. Всъщност може и да има и съвсем материални химически процеси, които протичат - няма как без тях, защото всички емоции и състояния са свързани с биохимията.
По повод на това много искрено интервю с момиченцето Габриела се замислих пак за това, върху което от немалко време мисля: не за водещия, а за хората около него и защо тези нездрави неща с властта му минават и са довели до нездравото състояние. Вероятно е въпрос и на възпитание - виждала съм подобно грубо и командаджийско поведение и у мои доста близки хора, които нямат власт... Манталитет, стил и тон на общуване в общности и общество... Може би има и известна доза интелигентска мекушавост, още повече "клиентелизъм" в арт вариант... Преглъщане на доста неприятни неща в името на това самият да си стабилен материално и да си по-нагоре в йерархичната стълбица от мнозинството, т.е. облажването от това да си близо до властта, било тя и такава. Все пак не може да няма връзка между различните власти.
Но защо започнах да говоря всичко това? Празни приказки, ненужни, нищо ново... Заради онова интервю с двамата водещи на избора на българския представител на Детската Евровизия, когато единият от тях показа искрено уважение и респект към шефа си. Направих връзката и с толкова нелепо и мекушаво изглеждащото нерядко поведение на председателя на журито, разбира се.
Хората са способни да простят много непростими иначе неща на големите, изключителните таланти. И така допускат те да стигнат до нелепи и здравословни престрастявания. Трудно им е да разграничен дарбата от човешката страна и поведение. Възхищавайки се и сами облажвайки се от някакво изключително тяхно качество, те допускат такива неща. За това помислих и наскоро, гледайки документален филм за Ванга на Тома Томов. Някак си я погледнах в друга светлина, при целия ми респект и уважение към нея и изключителното й житейско дело. Въпреки че когато има голяма дарба, понятието "нормалност" е не на място по дефиниция. Но е кое е яйцето и кое - кокошката, и наистина ли дарба и извън-нормност вървят винаги заедно? И във всяко отношение?
Освен това всеки иска да е в екип с победител или човек, които стабилно и сигурно носи победа. В случая, както се разбра, това е нюхът за таланти на Слави Трифонов, който се е доказал и в случая с Крисия. Преди това мога да се сетя за Невена Цонева, а вероятно има и много други. Също си мисля за това, че едно такова предаване, шоу, наистина има нужда от талант, освен от политически връзки и най-малкото политическа "тактичност", меко казано, за да се задържи толкова дълго.
Дали това е продуцентски нюх или бизнес нюх е въпрос на дефиниция и гледна точка. Според мен е преди всичко бизнес нюх, защото всъщност е доста егоистично и най-вече не гарантира успех по-нататък и кариера на хората-избраници. Един вид експлоататорско - взимаш, използваш, облагодетелстваш се и го захвърляш. Музикалните таланти, артистите, сякаш служат за момента на бизнеса, на рейтинга, на това да се получи добро и най-вече привличащо публика и гледаемост предаване, а след това са оставени сами на себе си, на произвола. Това не води и до развитието на музикалната сцена в България. Доста и изцяло егоистично, каквито и приказки за казват. Всъщност музикалната и всякаква друга сцена трудно се развиват с авторитаризъм: и тук, както и във всеки друг бизнес, е нужна творческа свобода, грижа... Поне в някаква степен. В НРБ се е получавало на периоди и във време на тоталитаризъм, при благоприятно съчетание на обстоятелства и хора. Сега не се получава според мен, и в резултат на конспирации и целенасочени действия отвън, освен на посочени по-горе неща и може би манталитет.
И така, този екип или колектив, включвайки оркестъра, ми прилича и на секта. Защото има нещо и от вярата, упованието и респекта към гуруто.
Последният обаче, макар и наистина да е възможно да има някаква искрица свише и да я проявява в някакъв процент, е придобил навика да използва това за контрол и налагане. Моето впечатление беше, че му доставя удоволствие да се налага над хората и изпробва различни начини за това. Екплоатира този свой имидж, реален или не, за да подчинява и се налага по различни начини... Сякаш се е специализирал толкова в налагането над и подчиняването на хората чрез мачкане и смачкване, че е станал "експерт-изследовател".
Звучи садо-мазо, като го написах по-горе, обаче аз свързвам тези думи най-вече с екипа, отколкото с шефа им. Защото по-интересен ми е екипът и мисля повече за него. Според разковничето е там. Защото този колектив, тази общност, е като символ и типичен пример за това, което се случва и на много други места и в цялото ни общество. Май не сме много по-различни от руснаците в това отношение, макар да съм смятал, че като по-егалитарни по манталитет и нагласа сме по-устойчиви. И май никой народ не е застрахован. Което вече съм писала неведнъж: като за нещо вродено, недостатък на човешката природа или много по-дълбоко...
Интелигентни, талантливи хора-творци. В ролята на потиснати жертви. Обаче търпят и стоят, защото имат изгода. Може би не само материална, а и творческа. Отначало ми хареса музикалният отговор на последния въпрос "Какво мислиш за мен?". Добър въпрос, психологически, вероятно защото е спонтанен - вече писах, че спонтанността в цялата атмосфера ми се струва най-симпатичното качество и май доста се крепи върху него. Спонтанността и екстравертността, обратната връзка, макар и да е като на невръстно дете много често. Но защо оставиха момиченцето да се мъчи, защо тази музикална реакция-отговор дойде чак след като въпросът бе зададен директно на един от тях самите?
Вече съм писала, че имането власт е нездраво състояние, подобно на пристрастяването към наркотици. Колкото повече пристрастяваща субстанция, толкова по-зле. Болестно. Социопатия, психопатия или не знам какво, макар да не обичам психиатрията и едва намирам нещо полезно в нея. Всъщност може и да има и съвсем материални химически процеси, които протичат - няма как без тях, защото всички емоции и състояния са свързани с биохимията.
По повод на това много искрено интервю с момиченцето Габриела се замислих пак за това, върху което от немалко време мисля: не за водещия, а за хората около него и защо тези нездрави неща с властта му минават и са довели до нездравото състояние. Вероятно е въпрос и на възпитание - виждала съм подобно грубо и командаджийско поведение и у мои доста близки хора, които нямат власт... Манталитет, стил и тон на общуване в общности и общество... Може би има и известна доза интелигентска мекушавост, още повече "клиентелизъм" в арт вариант... Преглъщане на доста неприятни неща в името на това самият да си стабилен материално и да си по-нагоре в йерархичната стълбица от мнозинството, т.е. облажването от това да си близо до властта, било тя и такава. Все пак не може да няма връзка между различните власти.
Но защо започнах да говоря всичко това? Празни приказки, ненужни, нищо ново... Заради онова интервю с двамата водещи на избора на българския представител на Детската Евровизия, когато единият от тях показа искрено уважение и респект към шефа си. Направих връзката и с толкова нелепо и мекушаво изглеждащото нерядко поведение на председателя на журито, разбира се.
Хората са способни да простят много непростими иначе неща на големите, изключителните таланти. И така допускат те да стигнат до нелепи и здравословни престрастявания. Трудно им е да разграничен дарбата от човешката страна и поведение. Възхищавайки се и сами облажвайки се от някакво изключително тяхно качество, те допускат такива неща. За това помислих и наскоро, гледайки документален филм за Ванга на Тома Томов. Някак си я погледнах в друга светлина, при целия ми респект и уважение към нея и изключителното й житейско дело. Въпреки че когато има голяма дарба, понятието "нормалност" е не на място по дефиниция. Но е кое е яйцето и кое - кокошката, и наистина ли дарба и извън-нормност вървят винаги заедно? И във всяко отношение?
Освен това всеки иска да е в екип с победител или човек, които стабилно и сигурно носи победа. В случая, както се разбра, това е нюхът за таланти на Слави Трифонов, който се е доказал и в случая с Крисия. Преди това мога да се сетя за Невена Цонева, а вероятно има и много други. Също си мисля за това, че едно такова предаване, шоу, наистина има нужда от талант, освен от политически връзки и най-малкото политическа "тактичност", меко казано, за да се задържи толкова дълго.
Дали това е продуцентски нюх или бизнес нюх е въпрос на дефиниция и гледна точка. Според мен е преди всичко бизнес нюх, защото всъщност е доста егоистично и най-вече не гарантира успех по-нататък и кариера на хората-избраници. Един вид експлоататорско - взимаш, използваш, облагодетелстваш се и го захвърляш. Музикалните таланти, артистите, сякаш служат за момента на бизнеса, на рейтинга, на това да се получи добро и най-вече привличащо публика и гледаемост предаване, а след това са оставени сами на себе си, на произвола. Това не води и до развитието на музикалната сцена в България. Доста и изцяло егоистично, каквито и приказки за казват. Всъщност музикалната и всякаква друга сцена трудно се развиват с авторитаризъм: и тук, както и във всеки друг бизнес, е нужна творческа свобода, грижа... Поне в някаква степен. В НРБ се е получавало на периоди и във време на тоталитаризъм, при благоприятно съчетание на обстоятелства и хора. Сега не се получава според мен, и в резултат на конспирации и целенасочени действия отвън, освен на посочени по-горе неща и може би манталитет.
И така, този екип или колектив, включвайки оркестъра, ми прилича и на секта. Защото има нещо и от вярата, упованието и респекта към гуруто.
Последният обаче, макар и наистина да е възможно да има някаква искрица свише и да я проявява в някакъв процент, е придобил навика да използва това за контрол и налагане. Моето впечатление беше, че му доставя удоволствие да се налага над хората и изпробва различни начини за това. Екплоатира този свой имидж, реален или не, за да подчинява и се налага по различни начини... Сякаш се е специализирал толкова в налагането над и подчиняването на хората чрез мачкане и смачкване, че е станал "експерт-изследовател".
Звучи садо-мазо, като го написах по-горе, обаче аз свързвам тези думи най-вече с екипа, отколкото с шефа им. Защото по-интересен ми е екипът и мисля повече за него. Според разковничето е там. Защото този колектив, тази общност, е като символ и типичен пример за това, което се случва и на много други места и в цялото ни общество. Май не сме много по-различни от руснаците в това отношение, макар да съм смятал, че като по-егалитарни по манталитет и нагласа сме по-устойчиви. И май никой народ не е застрахован. Което вече съм писала неведнъж: като за нещо вродено, недостатък на човешката природа или много по-дълбоко...
Интелигентни, талантливи хора-творци. В ролята на потиснати жертви. Обаче търпят и стоят, защото имат изгода. Може би не само материална, а и творческа. Отначало ми хареса музикалният отговор на последния въпрос "Какво мислиш за мен?". Добър въпрос, психологически, вероятно защото е спонтанен - вече писах, че спонтанността в цялата атмосфера ми се струва най-симпатичното качество и май доста се крепи върху него. Спонтанността и екстравертността, обратната връзка, макар и да е като на невръстно дете много често. Но защо оставиха момиченцето да се мъчи, защо тази музикална реакция-отговор дойде чак след като въпросът бе зададен директно на един от тях самите?
Коментари
Публикуване на коментар