Иво Инджев | В Русия има милиони поробени потомци на българи, но за тях позорно мълчим
Иво Инджев | В Русия има милиони поробени потомци на българи, но за тях позорно мълчим
КОМЕНТАР:
Пушкин, Тургенев, Булгаков, Кутузов... - все били с български корен, т.е. от волжските българи, които, също като нас са потомци на някогашните кубратови българи... И също като нас са се смесвали с други народи, включително руснаци. Прародители на Пушкин били се преселили от Казан през 12 век... И след това са се женили за руснаци и други. Така че по-правилно е да се каже, дори ако е истина, че Пушкин е имал и прабългарска кръв, между другата. И за останалите - също.
Качвам това, защото може да ми потрябва някога. Този учен от Казан, който е открил такива неща за някои от най-известните руснаци, не е достатъчно надежден според мен. Но може лесно да се провери дали Тургенев действително е написал в романа си "В навечерието", че руснаците трябва да изучават (волжски) български, което в българския превод било
Че Русия е била империя и че се крепи на върха, вероятно малцина биха оспорили. И аз си мисля напоследък: дали, ако наистина индивидите и обществените групи (и етнически), и общностите, някога могат да бъдат по-свободни... какво би крепило тази държава. От една страна те не изглежда да са потискани по етнически принцип, заради етноса, а заради неподчинението, заради желанието за свобода, дори не за национална свобода и за самостоятелна държавност. Но всякакви различия от официалната линия не са толерирани, меко казано. И то изглежда е доста в повече в сравнение с други.
Също така е ясно, че и ние не сме много по-различни от руснаците, само дето, ако и да приличаме на тях по държавна структура и стил (авторитарност, вождизъм и пр.), иначе сме си доста по-големи индивидуалисти, и се клатушкаме между упованието в държавния връх и властта от една страна ("бащицата", добрия цар-господар)и нихилизма си - от друга.
И затова може би, в България почти не са проявявали особен интерес към волжските българи. Освен в един такъв случай през 40-те, описан в тази статия, когато (волжски) българи бежанци били приети в България, а после върнати с конски вагони от победоносната съветска армия.
В скоби казано, русияните толкова са се омешали и с волжски българи (Казан е само на 800 км от Москва все пак) и с други народи, че едва ли и там биха могли да претендират за славянска чистокръвност. И по-скоро по това си приличаме също с тях. В днешно време май няма много претенденти за чиста раса и чистокръвие - вече не е модерно. Можи би е и положително влияние от "Европа" в смисъл на западноевропейските ценности от няколко столетия насам, толкова свързани с някогашна Франция, поне от допреди десетилетие или там някъде. Изглежда ми безспорно, че духовно и исторически развитието на БГ и Русия се е преплитало във важни моменти, като азбуката, православието и приемането на византийската култура (водеща в онзи свят), освобождението на България. Това се отнася и за други народи от регионите ни.
И на автора на блога, в който е тази статия (вероятно и на самата статия) не може да се вярва особено.
И въпреки това има в статията интересни идеи, любопитни факти, които си струва да се поразровят и проследят докъдето и доколкото е възможно. Възможно е една голяма част от тях или да са "кьорфишеци", или представянето да е доста по-пикантно от самата им същина.
КОМЕНТАР:
Пушкин, Тургенев, Булгаков, Кутузов... - все били с български корен, т.е. от волжските българи, които, също като нас са потомци на някогашните кубратови българи... И също като нас са се смесвали с други народи, включително руснаци. Прародители на Пушкин били се преселили от Казан през 12 век... И след това са се женили за руснаци и други. Така че по-правилно е да се каже, дори ако е истина, че Пушкин е имал и прабългарска кръв, между другата. И за останалите - също.
Качвам това, защото може да ми потрябва някога. Този учен от Казан, който е открил такива неща за някои от най-известните руснаци, не е достатъчно надежден според мен. Но може лесно да се провери дали Тургенев действително е написал в романа си "В навечерието", че руснаците трябва да изучават (волжски) български, което в българския превод било
Че Русия е била империя и че се крепи на върха, вероятно малцина биха оспорили. И аз си мисля напоследък: дали, ако наистина индивидите и обществените групи (и етнически), и общностите, някога могат да бъдат по-свободни... какво би крепило тази държава. От една страна те не изглежда да са потискани по етнически принцип, заради етноса, а заради неподчинението, заради желанието за свобода, дори не за национална свобода и за самостоятелна държавност. Но всякакви различия от официалната линия не са толерирани, меко казано. И то изглежда е доста в повече в сравнение с други.
Също така е ясно, че и ние не сме много по-различни от руснаците, само дето, ако и да приличаме на тях по държавна структура и стил (авторитарност, вождизъм и пр.), иначе сме си доста по-големи индивидуалисти, и се клатушкаме между упованието в държавния връх и властта от една страна ("бащицата", добрия цар-господар)и нихилизма си - от друга.
И затова може би, в България почти не са проявявали особен интерес към волжските българи. Освен в един такъв случай през 40-те, описан в тази статия, когато (волжски) българи бежанци били приети в България, а после върнати с конски вагони от победоносната съветска армия.
В скоби казано, русияните толкова са се омешали и с волжски българи (Казан е само на 800 км от Москва все пак) и с други народи, че едва ли и там биха могли да претендират за славянска чистокръвност. И по-скоро по това си приличаме също с тях. В днешно време май няма много претенденти за чиста раса и чистокръвие - вече не е модерно. Можи би е и положително влияние от "Европа" в смисъл на западноевропейските ценности от няколко столетия насам, толкова свързани с някогашна Франция, поне от допреди десетилетие или там някъде. Изглежда ми безспорно, че духовно и исторически развитието на БГ и Русия се е преплитало във важни моменти, като азбуката, православието и приемането на византийската култура (водеща в онзи свят), освобождението на България. Това се отнася и за други народи от регионите ни.
И на автора на блога, в който е тази статия (вероятно и на самата статия) не може да се вярва особено.
И въпреки това има в статията интересни идеи, любопитни факти, които си струва да се поразровят и проследят докъдето и доколкото е възможно. Възможно е една голяма част от тях или да са "кьорфишеци", или представянето да е доста по-пикантно от самата им същина.
Коментари
Публикуване на коментар