Учени са открили как да “изтриват” спомени- dir
Учени са открили как да “изтриват” спомени
Разбира се, че всичко е възможно. Човешкото тяло (и не само) може да се деформира, лишава от части, да му се присаждат части... И мозъкът така. Но струва ли си?
Казано е "Искам, значи мога", а също "Ако не знаеш къде отиваш, никъде няма да стигнеш дотам" (т.е. ако знаеш, имаш голям шанс да стигнеш), както и други такива. Всичко, или почти, е постижимо. Това, което е непостижимо, може да бъде постигнато, а и границите и дефиницията за "непостижимо" са доста относителни и се променят във времето. В днешно време обаче ми изглежда също толкова важно, колкото и самото целеполагане и целепостигане, да знаем какви цели да си постигаме. За да не съжаляваме за ефикасността си.
Тук имам предвид онази мъдрост, онзи "фикьър" на Хайтов. Който не знам дали е липсвал исторически на днешното общество само, но във всеки случай липсата му на днешното общество ми изглежда най-опасна. Може би предлогът "у" би бил по на място от "на" в последното изречение?
Разбира се, че всичко е възможно. Човешкото тяло (и не само) може да се деформира, лишава от части, да му се присаждат части... И мозъкът така. Но струва ли си?
Казано е "Искам, значи мога", а също "Ако не знаеш къде отиваш, никъде няма да стигнеш дотам" (т.е. ако знаеш, имаш голям шанс да стигнеш), както и други такива. Всичко, или почти, е постижимо. Това, което е непостижимо, може да бъде постигнато, а и границите и дефиницията за "непостижимо" са доста относителни и се променят във времето. В днешно време обаче ми изглежда също толкова важно, колкото и самото целеполагане и целепостигане, да знаем какви цели да си постигаме. За да не съжаляваме за ефикасността си.
Тук имам предвид онази мъдрост, онзи "фикьър" на Хайтов. Който не знам дали е липсвал исторически на днешното общество само, но във всеки случай липсата му на днешното общество ми изглежда най-опасна. Може би предлогът "у" би бил по на място от "на" в последното изречение?
Коментари
Публикуване на коментар