ФБ Споделено от Петър Ненков по повод годишнината от Илинденското въстание днес
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=3393136430716733&set=a.941578319205902&type=3&theater
"Petar Nenkov Follow
1d
На 2 август се навършват 117 години от началото на Илинденско-Преображенското въстание -1903 г.
БЕЗСМЪРТНИЯТ ПОДВИГ НА ВОЙВОДАТА РАДОН ТОДЕВ И НЕГОВАТА ЧЕТА
доц.д-р Петър Ненков
Надали в историята на България има друг такъв пример на героизъм и саможертва, каквато е постъпката на войводата Радон Тодев от Банско и неговите четници. През август 1903 г. Илинденското въстание избухва в земите на цяла Македония. Малко след това на Преображение пламва и Одринска Тракия.
Османска империя насочва 350 хиляди редовна войска за смазване на въстанието.Започват да горят едно след друго български селища в Македония. Кервани с каруци с покъщнина, мъже, жени и деца се проточват на десетки километри на север, към Майката България, която приютява бежанците. На младият учител от Банско Радон Тодев, станал войвода на чета от 70 комити е поверена задачата да охранява пътя над разложкото село Годлево в Рила планина, за да осигури безпрепятственото преминаване на керваните бежанци на север през планинския проход.
Преди да тръгнат към връх Айгидик в Рила планина войводата Радон Тодев отвежда всичките 70 четници в църквата “Света Троица” в Банско и в разрез с всички църковни канони нарежда да свещеника да опее приживе като мъртъвци комитите, начело със себе си. Защото е бил уверен, че отиват на сигурна смърт. Църковната служба се превръща в клетва за вярност към делото. Попът започва опелото на четниците един по един и когато стига до един от най-младите герои внезапно спира тъжната си църковна песен и в храмът отеква гласът на божия служител:
“- А, не, Господи! Теб не мога да те опея! Та миналата неделя аз те венчах тук с младата ти булка!” :
- „Опявай, отче, опявай! Каквото за всички, това и за мен!“ – отсякъл четникът. После потеглили в колона с пушките на рамо към своята Голгота.
На 4 октомври (22 септември стар стил) 1903 година заедно с четата си Радон Тодев започва тежък бой с многократно превъзхождащ ги по численост аскер като охранява изтеглянето на хилядното християнско население от подпалените села в Разложко .
Над местността „Света Богородица“ в Годлевския балкан четата е обградена от 600 души аскер. След петчасов ожесточен бой 26 от четниците и войводата Радон Тодев загиват под рилския връх Айгидик. Жертвите на аскера са 90.
Освирепелите турци оставят телата на загиналите герои дни наред непогребани , за да бъдат осквернявани от зверове и хищни птици.
Животът на хилядите бежанци обаче бил спасен. Колоната преминала тогавашната граница към Майка България. Всред тях са били и моят прядядо Йосиф, прабаба Мария и невръстния им син Петър - моя дядо, на когото съм кръстен .
Четниците на Радон Тодев загиват така, както са се заклели в черквата, преди да тръгнат към своята Голгота. Загиват, но спасяват със своята саможертва хиляди бежанци , бягащи от турския ятаган към свободните български предели.
Никъде в житията на светци и християнски мъченици не може да се намери податка за подобен пример. Но в него е събрана цялата истина за несъкрушимата воля на илинденци и преображенци да заживеят свободни в единение със своите братя.
И така те се превръщат в легенда , която възрастните хора разказват на своите деца и внуци в този край .
Оттогава местността, където се е водило неравния т бой се нарича Радонова пусия! Дълбок поклон и вечна слава на героите !!!"
"Petar Nenkov Follow
1d
На 2 август се навършват 117 години от началото на Илинденско-Преображенското въстание -1903 г.
БЕЗСМЪРТНИЯТ ПОДВИГ НА ВОЙВОДАТА РАДОН ТОДЕВ И НЕГОВАТА ЧЕТА
доц.д-р Петър Ненков
Надали в историята на България има друг такъв пример на героизъм и саможертва, каквато е постъпката на войводата Радон Тодев от Банско и неговите четници. През август 1903 г. Илинденското въстание избухва в земите на цяла Македония. Малко след това на Преображение пламва и Одринска Тракия.
Османска империя насочва 350 хиляди редовна войска за смазване на въстанието.Започват да горят едно след друго български селища в Македония. Кервани с каруци с покъщнина, мъже, жени и деца се проточват на десетки километри на север, към Майката България, която приютява бежанците. На младият учител от Банско Радон Тодев, станал войвода на чета от 70 комити е поверена задачата да охранява пътя над разложкото село Годлево в Рила планина, за да осигури безпрепятственото преминаване на керваните бежанци на север през планинския проход.
Преди да тръгнат към връх Айгидик в Рила планина войводата Радон Тодев отвежда всичките 70 четници в църквата “Света Троица” в Банско и в разрез с всички църковни канони нарежда да свещеника да опее приживе като мъртъвци комитите, начело със себе си. Защото е бил уверен, че отиват на сигурна смърт. Църковната служба се превръща в клетва за вярност към делото. Попът започва опелото на четниците един по един и когато стига до един от най-младите герои внезапно спира тъжната си църковна песен и в храмът отеква гласът на божия служител:
“- А, не, Господи! Теб не мога да те опея! Та миналата неделя аз те венчах тук с младата ти булка!” :
- „Опявай, отче, опявай! Каквото за всички, това и за мен!“ – отсякъл четникът. После потеглили в колона с пушките на рамо към своята Голгота.
На 4 октомври (22 септември стар стил) 1903 година заедно с четата си Радон Тодев започва тежък бой с многократно превъзхождащ ги по численост аскер като охранява изтеглянето на хилядното християнско население от подпалените села в Разложко .
Над местността „Света Богородица“ в Годлевския балкан четата е обградена от 600 души аскер. След петчасов ожесточен бой 26 от четниците и войводата Радон Тодев загиват под рилския връх Айгидик. Жертвите на аскера са 90.
Освирепелите турци оставят телата на загиналите герои дни наред непогребани , за да бъдат осквернявани от зверове и хищни птици.
Животът на хилядите бежанци обаче бил спасен. Колоната преминала тогавашната граница към Майка България. Всред тях са били и моят прядядо Йосиф, прабаба Мария и невръстния им син Петър - моя дядо, на когото съм кръстен .
Четниците на Радон Тодев загиват така, както са се заклели в черквата, преди да тръгнат към своята Голгота. Загиват, но спасяват със своята саможертва хиляди бежанци , бягащи от турския ятаган към свободните български предели.
Никъде в житията на светци и християнски мъченици не може да се намери податка за подобен пример. Но в него е събрана цялата истина за несъкрушимата воля на илинденци и преображенци да заживеят свободни в единение със своите братя.
И така те се превръщат в легенда , която възрастните хора разказват на своите деца и внуци в този край .
Оттогава местността, където се е водило неравния т бой се нарича Радонова пусия! Дълбок поклон и вечна слава на героите !!!"
Коментари
Публикуване на коментар