Шаро, когото не можах да социализирам
%20(1).jpg)
Вчера сутринта Шаро ухапа ръката на човек, за втори път през последните три месеца. И подадох втори сигнал в общината за агресивно куче - този път с искане да го умъртвят. Първо - контекста .
Популярни публикации от този блог
Увреждане за природата ~ Увреждане на хора
Продължение по предишния пост за Хомо Екологикус Мисля за Хомо Екологикус (Човек Екологичен) и ИИ-обобщението на мой въпрос, което споделих в предишен пост. Всъщност попитах първо за Хомо Еко, на което получих отговор за Homo Economicus, и след това преформулирах въпроса си за Хомо Екологикус. Исках да използвам “Хомо Еко” някъде за УКУ-Бистра, чийто сайт предстои да направя, но или ще го променя на Хомо Еколо, или ще използвам това дълго Хомо Екологикус тук-там. Свързано е с позитивната симбиоза с природата, която търся: зависещият от природата човек, който живее за нейна сметка, да не й вреди с дейността си. Еко-коменсализмът е оптималното: симбиоза на човека с природата, която за него е положителна, а за природата е неутрална, или по-скоро минимално вредна. Човекът да е по-кооперативен в отношенията си с природата, така както в социалните си отношения. И в двата случая са вредни себичните, безумни разрушители... Засега ми ...
Манипулацийката-катран в кацата с истина-мед
Какво героично има в това да съм пра-пра...-потомка на траките и историята на народа ми да започва преди най-малко 6-8 хил. години? Това е фактология, познание и идентичност. Каква заслуга имам аз за това, за да се гордея с него? И въобще гордостта е суета, присъща само на Хомо Сапиенс. Независимо дали историята на народа ми е на няколко хиляди или на 100 години, това си е част от моята история, род и идентичност. Божия заслуга и съдба е да съм част от дадено семейство, род и народ (родни или приели ме и отгледали ме като своя), и няма тук нито гордеене, нито срамуване. Мога само да ги обичам или не, да съм им благодарна за направеното за мен или не, според обстоятелствата и късмета, да им простя неизбежните грешки или не. Може и да им се възхищавам, да се радвам на постиженията им, но чак пък да се гордея с тях... Идентичността е първо даденост, а после самоопределение - пак с придържане към фактите. Например аз съм родена в столицата и израснала в м...
По принцип на вярвам на реформите на това правителство. В този контекст - и на този министър.
ОтговорИзтриванеНо има още една причина за последното. На 22-рата националната студентска олимпиада по програмиране Нов български университет, откъдето дойде министърът, е на 7-мо място след много от традиционните нереформирани и немодерни БГ университети.
Класацицята е следната:
1. Софийски университет
2. Американски университет в България
3. Русенски технически университет
4.Технически университет - София
5. Шуменски университет
6. Варненски икономически
7. Нов български
8. Бургаски свободен университет
9. Великотърновски университет
10. Пловдивски университет
10. Габровски Технически университет
10. Югозападен университет.
Парадоксалното е, че НБУ е може би най-богатия ВУЗ в България, заедно с АМБ (който е втори). Аз съм чувала от преподавател по информатика от СУ, преподаващ от НБУ, че нивото на обучение в последния е по-високо. Тя самата препоръча на своя син да запише информатика в НБУ. Но резултатите на олимпиадата се различават от това. Дали не може да се вярва на тези резултати или не може да се постави знак на равенство между частно училище и по-добро ниво... Всъщност, последното е май отдавна известен факт.
Във всеки случай, не ми харесва този революционен устрем. Може реформите да се забавят, но по-добре да се постигнат по друг начин и базирайки се на повече обществено доверие към управляващите, респективно извършващите ги. Понякога консерватизмът е най-добрата тактика, особено в консервативна институция като образованието