Интервю | Васил Гарнизов, социален антрополог: Протестът дава шанс да се изгради нов институционален ред - Dnevnik.bg
Интервю | Васил Гарнизов, социален антрополог: Протестът дава шанс да се изгради нов институционален ред - Dnevnik.bg
"Така или иначе, в момента, поради миналогодишните, зимните и тазгодишните протести – като един общ процес, в който едни групи са станали по-изразителни по отношение на общото ни тъгуване, че нещата не са наред – в момента нито оставка, нито избори помагат. Те ще бъдат временни решения, а на следващата или по-следващата зима отново ще имаме срив. Сега е моментът активните хора в България, политиците и институциите да бъдат поставени във формат, в който да напишат нов обществен договор.
Да се започне от парламента – дали не е време да се премине към двукамарен парламент? По време на Учредителното събрание в Търново през 1879 г. този въпрос е поставен и тогава една част от възрожденците отхвърлят идеята, защото им се струва твърде аристократично да има нещо като сенат. Същата омраза към аристократизма надделя и при сегашната Конституция – 1990 – 1991 г. Ние сме дозряли до момента да поставим този въпрос.
Ако ще има двукамарен парламент, няма да е необходим Конституционен съд, който непрекъснато да дава правилни или пък конюнктурни решения, а те да бъдат задължителни и нищо не можеш да промениш след това.
Освен това – президентът – докога ще го избираме пряко и защо? Ако имаме двукамарен парламент, например, той може да го избира.
Трето – големи региони – 6 големи региона със свои управителни тела... За да се прехвърлят голяма част от здравните и социалните политики, да се разтовари централната власт от тези дребни занимания. За нея да останат отбрана, финансова стабилност, сигурност, външни отношения, разузнаване, големи инфраструктурни проекти и правене на образователна политика, а не занимания с бюджетите на отделните училища.
...
Много от тези предложения вече са описвани. С екип на фондация "РискМонитор" на Стефан Попов направихме голямо изследване, озаглавено "Рисковете пред националната сигурност до 2020 - 2025г." и стигнахме до извода, че най-големият риск не идва от външна заплаха, а от нивото на институционалната стабилност.
"Така или иначе, в момента, поради миналогодишните, зимните и тазгодишните протести – като един общ процес, в който едни групи са станали по-изразителни по отношение на общото ни тъгуване, че нещата не са наред – в момента нито оставка, нито избори помагат. Те ще бъдат временни решения, а на следващата или по-следващата зима отново ще имаме срив. Сега е моментът активните хора в България, политиците и институциите да бъдат поставени във формат, в който да напишат нов обществен договор.
Да се започне от парламента – дали не е време да се премине към двукамарен парламент? По време на Учредителното събрание в Търново през 1879 г. този въпрос е поставен и тогава една част от възрожденците отхвърлят идеята, защото им се струва твърде аристократично да има нещо като сенат. Същата омраза към аристократизма надделя и при сегашната Конституция – 1990 – 1991 г. Ние сме дозряли до момента да поставим този въпрос.
Ако ще има двукамарен парламент, няма да е необходим Конституционен съд, който непрекъснато да дава правилни или пък конюнктурни решения, а те да бъдат задължителни и нищо не можеш да промениш след това.
Освен това – президентът – докога ще го избираме пряко и защо? Ако имаме двукамарен парламент, например, той може да го избира.
Трето – големи региони – 6 големи региона със свои управителни тела... За да се прехвърлят голяма част от здравните и социалните политики, да се разтовари централната власт от тези дребни занимания. За нея да останат отбрана, финансова стабилност, сигурност, външни отношения, разузнаване, големи инфраструктурни проекти и правене на образователна политика, а не занимания с бюджетите на отделните училища.
...
Много от тези предложения вече са описвани. С екип на фондация "РискМонитор" на Стефан Попов направихме голямо изследване, озаглавено "Рисковете пред националната сигурност до 2020 - 2025г." и стигнахме до извода, че най-големият риск не идва от външна заплаха, а от нивото на институционалната стабилност.
...
Сега в момента глобалният елит няма какво да предложи на глобалното обществено мнение и на глобалния протест като отговор защо да претърпим неравенството, какво ни носи то в замяна. В момента е силно разколебана идеята, че неравенството носи ползи....
И тук е връзката между България и света – В България се случва същото, което и по света, но по-лошо. Защото Германия, Франция и Великобритания имат институционални отговори на кризата, има елит, който мисли за кризата и търси отговори. При нас самите институции удвояват кризата. Вместо да я адресират, те със своите действия и решения непрекъснато дават аргументи в подкрепа на нашата идея, че всичко е сгрешено. В този смисъл - да, ние сме част от един глобален процес, и не, защото този глобален процес при нас се развива лавинообразно към пропаст, към стихване, към неработене на институциите."КОМЕНТАР:
Не съм съгласна с ключовите идеи тук. Разбира се, аз съм много далеч от аристократизма. Освен това мисля, че глобалната картина е преднамерено изкривена - външна опасност няма, висшите прослойки правят толкова много за обществото... Не че не правят нищо хубаво, макар да не мога да се сетя в момента какво е то. Хм.
Коментари
Публикуване на коментар