Проблемния Шаро 21 юни 2025
Мое питане до неправителствената организация "Шарко" за възможността да вземат Шаро
Здравейте отново,
Ситуацията с Шарко ескалира и не мога да се справя с него. Преди всичко финансово, дори за закупуването на намордник, а камо ли за непропусклива ограда. Не е чак толкова зъл, но вързан два дни 7:30-21:00 се озлоби и вече не иска да стои в двора ми. Снощи го отвързах през нощта за нощувка , както обичайно, но той избяга на пътя ... Успях да го вкарам в двора и вържа чак тази сутрин, след като след 6:00 ме събуди шума от нападението му над разхождано на каишка по пътя куче. Кучето той бе вече ухапал и за малко да ухапе и човека му, който бе замахнал с ръка да го защищава... Шаро влезе в двора сам, като отворих портата, явно нуждаещ се сам от защита и чувствайки се виновен.. Задържах го с ръка, докато човекът с кучето отминаха (мен досега не ме е хапал, само ми е ръмжал 2-3 пъту),. После, докато се окопитваше и все още не бе хукнал да бяга през оградата, взех отвътре каишката и примамка патешко крило, така че някак го измъкнах до синджира и вързах.
Отличен пазач е в двора, лоялен към човека си. Ако можех да му купя намордник и да го разхождам с него из района около вилата в определени часове щеше да е по-добре и може би нямаше да бяга от двора, за да се разхожда сам. Няколко месеца не бягаше, обичаше да си обикаля тук и дади маркира (от края на януари е при мен). Дори го извеждах навън на разходки около вилата, с другото куче или сам. Първо беше съвсем див, но полека се социализира и престана да гони котките в двора, съответно и те не бягаха, и дори малките им котета само подушваше и не закачаше…
Престанах да го извеждам заради няколко рискови ситуации за хора и мотористи и едно ухапване по ръка на гъбар (без намордник, нямаме). Така почна да бяга заради това от двора за малко, да се разходи и маркира, а после да ляга отвън пред портата, чакайки да го забележа и пусна вътре. И от тази позиция преди 3-4 дни ухапа минувач по ръката, а тази сутрин - и разхождано куче. ...
На 22 април подадох сигнал до общината, след като имаше риск за минувач пред портата (още преди първото ухапване на гъбаря). Човекът бе неадекватен, викаше ми, обиждаше не и заплашваше, но Шаро тогава не го ухапа. Аз излязох с една тояга на пътя и го прибрах (в такива ситуации на афект се концентрира върху конфликта, не чува и не обръща внимание на виковете ми, с команди учи постепенно и Ела и Недей все още не са усвоени)...
Седмици след 22 април с В.Ц., от името на общината, се чухме и няколко пъти обсъждахме случая... В края на май ме уведомиха по епоща за решението си да вземат Шаро за кастрация и обезпаразитяване, с устни обещание по-късно да го върнат с намордник, и дори с по-яка верига. Но се забавиха с подписването на договора си с вет клиниката..
. Аз сама бих задържала Шаро, ако можех поне да му купя намордник, но вече не съм сигурна дали ми се доверява след връзването по цял ден. А за тази нощ се страхувам да го отвържа дори, защото пак ще намери начин да избяга и може да се очаква по-нататъшна ескалация. Шари също изглежда отчаян, фрустрирсн, не разбира какво и защо му се случва…Сигурно и ревнува, защото понякога извеждам само другото куче… Тя е почти цял ден затеюеорена в едната стаичка-кухня на вилата, еднообразие....
Запулвам оградата постоянно, но едната й страна е само от струпани много клони,а той е умен и силен и винаги намира начин, щом реши..Снощи е полумрака запулвайюх и трупах отгоре магарешки бодил, но не съм успяла явно . Шаро е някаква порода овчар - умен по природа, но не е особено обучаем . Все пак имахме доста обнадеждаващ напредък в социализацията. Дори се надявах, като се сдобием с намордник, да почна да го водя в Сушица, за да вижда повече хора и свиква с тях. .Защото аз живея сама с друго, кротко женско куче и няколко котки. Най-вече си стоя на вилата, а през редките ми излизания до магазин и пр.. го връзвах за няколко часа, които понасяше, макар пак с нежелание и протестиране.
Дълго се получи. Преживявам и се притеснявам и за безопасността на хората, и за кучето. След второто ухапване по ръката на минувач преди 3-4 дни, след което уби и изяде едно малко коте (бях го наказала вързан цял ден и с по-малко храна за вечеря) писах пак отчаян сигнал до общината с молба да го умъртвят. В.Ц. пак се обади и каза, че куче не се умъртвява току така, а с него се работи. И каза да се обадя на вас, а не на общината. Не знам какво е имала предвид, но аз го схванах като за съвет от вас - как да се работи с Шаро. Снощи и тази сутрин пак й писах отчаяни съобщения за ескалацията с Шаро и тя ме попита дали съм говорила с вас за вземането му … Чувствам се в безизходица и всъм в дистрес,защото нямам контрол върху тази ситуация
И все пак още се надявам, че с обещаната помощ от общината бих се справила с Шаро, но не съм специалист по проблемни и агресивни кучета като него, явно израснали с агресивно и дори жестоко отношение към тях… Подозирам, че Шаро е дошъл от един такъв овчар наблизо, почти съсед. ...
Подозирам, че Шаро е дошъл от един такъв овчар
наблизо, почти съсед. И че може и сам да е избягал, бидейки постоянно вързани, недогшхранен и “възпитаван” само с тояга и ритници. Но от друга страна кучето лаеше по този овчар, като е минавал със стадото, така че не знам…
Можете ли да вземете Лари при вас временно, докато общината си изпълни решението за кастрация и обезпаразитяване, и за намордник? Тъкмо да прецените, като специалисти, какви са перспективите и оптималния вариант за Шаро.
Коментари
Публикуване на коментар