Честването на 24 май в БГ - идея за научно-фантастичен сюжет

От няколкото е-материала, които прочетох за честването на 24 май в БГ и някои други славянски страни, ми хрумна тази идея за научно-фантастичен сюжет. Може би, ако имах таланта на Алеко Константинов например, бих написала фейлетон или дори нещо по-обемно.

Откъде идва идеята? 

В БГ честването е повече от скромно - официалните лица от върха извършили някакви ритуални действия по обичаен сценарий. Стотици редови български емигранти в Европа и Америка се разписали в празнуването, като се събрали... в Рим (при папата?!?). Редовите българи в БГ изглежда или стоели пред телевизора и гледали как официалните лица отбелязват Празника на славяската и българската азбука, просвета и култура, или - като мен - се занимавали със съвсем други неделни обичайни неща и само имали наум, че са в точно този празник.

Автентичният празник е описан чудесно от Иван Вазов в "Под игото". Той е празник на учениците, учителите и родителите. След Освобождението българската култура е обхванала и други институции и аспекти, освен образователните, и в определени периоди всички те са били включени в празника, в духа на тогавашното време и стил.

Какъв е научно-фантастичният сюжет? 

Първо - контекста. На една планета в някакво време имало милиарди хора в повече. Тъй като класическата форма на управление там била "представителна демокрация" в неолиберален анхлосаксонски стил, постепенно хората започнали да бъдат представлявани не само във взимането на решения, свързани с управлението и политиката, но и във всяка област от живота им. Избраните на "демократични избори" управници не само вземали политически решения вместо хората, но и живеели вместо тях: празнували празниците, пътували в чужбина в командировки, за да се събират и общуват с други себеподобни, имали достъп до сравнително по-достоверна информация в сравнение от тази в манипулираните мас медии, както и до по-ефикасно (и реално) здравеопазване и образование, хранели се с истинска храна... Те дори избирали вместо планетяните в повече управлението на планетата и отделните й административни единици, чрез манипулираните мас медии и специфични изборни механизми. Привлижвали се или по масовата пътна инфраструктура, но по специални, важещи само за тях правила и изключения (привилегии), или чрез специални летателни средства. Но всъщност дори не става дума за управниците на политико-административните единици на планетата, защото и те били в голяма степен в положението на планетяните в повече.  Най-важните решения на планетата се взимали концентрирано и централизирано от тайното глобално управление, а политико-административните управници имала някаква ограничена свобода в избора на средства и пътища, съобразени с определени предписания (ноу-хау).

А планетяните в повече? Те били отглеждани "избиратели" по специфичен начин. Те не живеели, а съществували, за да служат на управниците. Домовете на голяма част от тях били в огромни сгради, както и работата, магазините и другите места, където функционирали - например офиси и предприятия, магазини и институции за забавление и развлечение. Те се придвижвали между тях масово с обществен транспорт или по автомагистрали със собствени лични автомобили (често на изплащане, т.е. не съвсем собствени)... Тези от тях, които се стараели да поддържат физическа форма, ходели преди всичко във фитнес зали, а по-малко - в други специални спортни съоръжения. Хранели се с храноподобна химия, забавлявали се главно виртуално, чрез средствата за масова комуникация и ИКТ, които разпространявали масовата култура до всеки един от тях.

Пастири на планетяните в повече били глобални корпорации, свързани с глобалното управление, които задоволявали всичките им нужди по стандартен начин, а също и управлявали тези нужди, така че да могат да увеличат изгодата си все пак от важната работа, която извършвали.

Какво се случва, какъв е самият сюжет? Още не съм решила, но засега асоциациите ми се плъзват по линия на "1984": част от планетяните в повече се осъзнават и се опитват да живеят истински, вместо в заместена реалност и със заместители и симулации. При това краят би бил песимистичен обаче, което не искам да се случи. Така че трябва да помисля още.














Коментари

Популярни публикации от този блог

Човекът е социален ИНДИВИД

Подадох сигнал за сеч, оказала се формално законна

V Антон Макаренко: Докуфилми, аудиокниги и филми, свързани с този голям Чоеек