Може ли да се вярва на политик-суперстар?

Риторичен въпрос. Вероятно моят отговор би бил още по-уверен, отколкото по отношение на "редови" професионален политик. Макар че не се знае коя фигура в един момент ще бъде отпред - може би подобно на играта на шах, доколкото си я спомням. Само че в нея пешките винаги си остават пешки и пр.

Суперстарс в днешно време се правят чрез мас медиите, разбира се с PR и пр. участие, а знае се кой господства над медиите. Политиканите-суперстарс са celebrities. Може би трагедията на днешните автентични, искрени обществени герои е, че тяхната жертва и саможертва, която позволява те да бъдат разпознати и да повлияят и вдъхновят другите, днес може толкова лесно и бързо да бъде превратно представена от медиите и пропагандата - или пък игнорирана -, че хората да бъде объркани и, разбира се, подведени. И когато и ако все пак обществото успее да забележи и повярва в героя, вече ще е късно да бъде направено каквото и да било, включително той да бъдат подкрепен и.... хм, да, последван.

Някогашните герои не са били толкова публични, както днес, и не са игрявали толкова ракетно бързо както днешните суперстарс. И всъщност разликата между "герой" и "суперстар" е, че вторият е публичен, "популярен"... Суперстар е най-вероятно набеден герой - неавтентичен, неистински, медиен образ на герой, изграден от пропагандата на БигБрадърс или малкото останали на места национални господари.

В скоби, тук се замислих какво е отношението между степента на самодържие и тотална власт, от една страна, и проявата на обществен героизъм - от друга. Вероятно първото не трябва да е до крайни степени...

Социалната еволюция, която сме претърпели през хилядолетията и вековете е, че сега усилията за дегероизиране или недопускане на геройства и герои се фокусират върху имиджа. В наши дни жертвата, готовността да се принесеш в жертва и самото жертвоприношение на себе си в името на вяра и общочовешко значими идеи, е съпроводено с активно очерняне от страна на властниците на имиджа на героя и вгорчаване на живота му. Такъв човек бива унизен и мачкан психически и икономически, вменяват му се гнусни и осъдителни действия, простъпки и характеристики и имиджът му се очерня колкото е възможно повече. А доколкото всеки е неперфектен и правилата се приемат и провеждат от властниците, винаги има начин за това. Може да се стигне до физическа смърт и това може да бъде извършено целенасочено ("ликвидация", "обезвреждане") на неудобни герои, но това не е единствена и вероятно не най-предпочитана опция, а избор в краен случай или от страна на поръчители със специфични характеристики.

В миналото физическото заличаване е била много по-лесно и по-лесна и много по-честа опция в сравнение с имиджа. Били са по-кръвожадни, включително властниците, които не са имали проблем да убиват публично отделни хора или маси и не е било нужно да полагат усилия, за да прикриват тези убийства - дори напротив. Но заедно с това е имало повече сигурност, че героите са автентични, още докато са били живи и в добра кондиция. Сещам се за Махатма Ганди, макар че, в скоби казано, четох нещо за нездравото му увлечение към млади момичета, което днес трудно би му се разминало. Но няма идеални хора, разбира се.

Ако се върнем в наши дни, има и обективно неясни случаи, т.е. извън субективните политически (партийни) симпатии, когато е трудно човек да разбере дали става дума за герой или политик(ан)-суперзвезда. Разбира се, вероятно се касае за хора, които все още имат някакви остатъчни илюзии за политиката и политиците (професионалните, политиканите), каквато изглежда съм аз. Имам предвид конкретен случай, когато грее една политическа звезда на хоризонта, която хем има добра кариерна позиция и материално положение, хем изглежда, че е обект на кампания за очерняне пред общественото мнение и на мачкане. И аз имам съмнение дали тази половинчатост означават по-скоро, че са му намерили цаката ( копчето за управление, ахилесовата пета", юздата...) и им е изгоден и им върши работа, или е въпрос на време тази личност да загуби окончателно (социални) позиции и материално благосъстояние. Възможно ли е изобщо да има нещо по средата?

Но в контекста на казаното дотук, политическото геройство няма как да не се изроди  в политиканско и следователно изобщо не си струва? В днешно време да проявяваш политически героизъм е наивно и неразумно, когато става дума за обикновен човек, и съмнително и по-скоро театър - от страна на политически/партиен лидер.

Заедно с това, тъй като човек има нужда да бъде свободен и да живее достойно и в духовен, и в материален смисъл, каква е алтернативата?

• Да станеш отшелник, вътрешен или външен? Йога и някои източни учения са близко до това. Също има хора, които физически се оттеглят и усамотяват в "дивото", далеч от големите селища и общности.
• Да емигрираш в БигБрадърска страна и да си кротуваш там, наслаждавайки се на материалното благополучие?... Което също ще ти бъде вгорчено, ако съзнаваш как допринасяш за екологичната катастрофа, като част от общия кюп.
• Да симулираш подчиненост и да очакваш подходящия момент, когато да издигнеш глас и си кажеш каквото ти е на сърце, без да рискуваш чак толкова много?...

Вероятно хората са различни и са в различни ситуации, а освен това и късметът играе роля. Няма един единствен верен отговор - нито от гореизброените, нито какъвто и да било друг. Всъщност може би в днешното време няколкото основни неща, които те правят герой, без да си публичен, т.е. да допринасяш добро за себе си и за другите, включват:

• Да не се поддаваш на пропагандата, манипулациите и внушенията - да бъдеш свободомислещ
• Да задоволяваш нуждите си независимо от обществената йерархия 
• Да не си в конфликт с обществото въпреки свободомислието си. 

Обикновен човек, политикан, лидер и лидерство, герой  и суперстар, БигБрадърс и Господарите на света, подчинение, жертва, свобода, достойнство, благополучие... Може да звуа объркано. От близо 20 години си задавам подобни въпроси и не мога да бъда сигурна в отговорите. Но не бях се замисляла особено за героизма досега: политиците-суперзвезди ми дадоха повод и вероятно ще го правя поне в следващите дни, седмици и може би по-дълго.


Няколко дефиниции:

"Суперстарс" - имам предвид публичните герои на политическия небосклон, които някак бързо изгряват в наше време, направо се изстрелват нагоре в (политическата, партийната, социалната) йерархия и стават звезди на медиите и на общественото съзнание.
За простота и краткост тук  приемам, че "професионален политик" и "политикан" са едно и също, зашото така или иначе професионалните политици са като търговци, които си продават стоката и са готови на доста от нещата, номерата и компромисите със съвестта, които правят търговците. Заедно с това наистина всеки един човек има отношение към политиката и е политик в оригиналния смисъл на "политика", т.е. управлението на общността, начина на взимане на решения, осъществяването им и функционирането на общността. Всичко това може да освен авторитарно, елитарно и снобско, също и демократично, с широко участие и зачитане на мнението на възможно повече хора, прослойки и групи, за да не кажа всички. Макар че и днес "политика" се отъждествява с първото споменато значение, историята познава и изключения в управлението и функционирането на общностите - в духа на второто значение -, колкото и малко и редки да са.
Говоря също за героите, които се жертват, прежалват се в противопоставянето си на други хора, най-често на властници, а заедно и с това на човешките предразсъдъци, незнание, слабости и непостоянство, в името на вярата си и идеите си, които са общохуманни, обществено значими, в посока на повече свобода, човешко достойнство и добруване - общочовешко или дори само на едно (човешко) същество.  Готовността за саможертва и реалната саможертва, мъченичеството, са били сигурен показател за силата на вярата и искреността на дадена личност.