Англичанин пази българската военна история - Varna.dir.bg
Англичанин пази българската военна история - Varna.dir.bg
КОМЕНТАР:
Вероятно, освен BigBrother, ми е нужен и етикет от рода на "малък брат" или "сателит", "васал", "наивен", "лакей" или микс от тях.
Всъщност наистина, ако е вярно, че по-луд от който яде баницата е който я дава, при това в перефразиран и омекотен вариант в моето позоваване, би трябвало да се търси повече отговорност от последния. Та и в случая с МК все си мисля, че искат да съдят върха, докато вината, че се е стигнало до това положение, ако трябва да се търси и води до възмездие, не е само там и може би не преди всичко там. Всъщност може би не е преди всичко в МКците, защото всички се влияем от стадото, от общото течение.
Това е точно обратното на постулата в политиката и дипломацията, че не е виновен народът на страната Х, а е виновен лидерът, партията, властващата гарнитура и пр. И на поговорката "народът винаги е прав", което е нещо като "клиентът винаги е прав". Което обаче вероятно не е искрено и далеч не е точно, и някак си навежда асоциации с "клиентелизъм". Дали тези постулати са били по-верни в миналото, отколкото сега? Колкото и да виним ИКТ, че служат на Биг Брадър, днес те лишават мнозинството и обществото от оправданието, че не са знаели, защото е нямало как.
Излязат ли тълпите на улицата, критичността съвсем се губи и стадността у човека взима превес. Така че, каквото било дотогава, било, и изборът е: или си със стадото на улицата и можеш само да избираш с кое стадо (кое е твоето стадо), или се отстраняваш и усамотяваш, условно казано.
Всъщност има случаи, когато възмущението е неудържимо и трябва да намери, няма как да не намери израз. Можеха ли да не излязат хората в Сопот преди две години? Вероятно не. Те май нямаха друг начин или друг ефективен такъв да бъдат чути. Нито пък емоциите позволяваха да търсят такъв, както и наличното време де факто. Обикновено хората дълго преди това са търпели и чакали, и отлагали, преди да се стигне до такъв израз.
Наистина, хората в много голяма степен сме водени от емоциите и нерядко те, интуицията, вътрешният глас, спонтанността, емоционалната интелигентност натежават и се оказват по-важни и решаващи в сравнение с рационалността. Обаче дали има и емоционална памет, по-точно емоционален разум? В смисъл, ако не се осмислят нещата, вероятно е трудно да бъдат предотвратени. Има си такива хора в обществото, които имат склонност и се занимават с това. Един вид разделение на функциите, което при индивидите и семействата е може би неприложимо. Това е интелигенцията на общността, за която обаче съм казвала и друг път, че е сред най-потърпевшите и смачканите в "прехода към демокрация" в нашата част от света - общностите, обществата изглеждат като идиоти, като малоумни, защото са лишени от своите интелигенции и разчитат тази работа да я свършат отвън. И точно затова са като зомбита.
КОМЕНТАР:
Вероятно, освен BigBrother, ми е нужен и етикет от рода на "малък брат" или "сателит", "васал", "наивен", "лакей" или микс от тях.
Всъщност наистина, ако е вярно, че по-луд от който яде баницата е който я дава, при това в перефразиран и омекотен вариант в моето позоваване, би трябвало да се търси повече отговорност от последния. Та и в случая с МК все си мисля, че искат да съдят върха, докато вината, че се е стигнало до това положение, ако трябва да се търси и води до възмездие, не е само там и може би не преди всичко там. Всъщност може би не е преди всичко в МКците, защото всички се влияем от стадото, от общото течение.
Това е точно обратното на постулата в политиката и дипломацията, че не е виновен народът на страната Х, а е виновен лидерът, партията, властващата гарнитура и пр. И на поговорката "народът винаги е прав", което е нещо като "клиентът винаги е прав". Което обаче вероятно не е искрено и далеч не е точно, и някак си навежда асоциации с "клиентелизъм". Дали тези постулати са били по-верни в миналото, отколкото сега? Колкото и да виним ИКТ, че служат на Биг Брадър, днес те лишават мнозинството и обществото от оправданието, че не са знаели, защото е нямало как.
Излязат ли тълпите на улицата, критичността съвсем се губи и стадността у човека взима превес. Така че, каквото било дотогава, било, и изборът е: или си със стадото на улицата и можеш само да избираш с кое стадо (кое е твоето стадо), или се отстраняваш и усамотяваш, условно казано.
Всъщност има случаи, когато възмущението е неудържимо и трябва да намери, няма как да не намери израз. Можеха ли да не излязат хората в Сопот преди две години? Вероятно не. Те май нямаха друг начин или друг ефективен такъв да бъдат чути. Нито пък емоциите позволяваха да търсят такъв, както и наличното време де факто. Обикновено хората дълго преди това са търпели и чакали, и отлагали, преди да се стигне до такъв израз.
Наистина, хората в много голяма степен сме водени от емоциите и нерядко те, интуицията, вътрешният глас, спонтанността, емоционалната интелигентност натежават и се оказват по-важни и решаващи в сравнение с рационалността. Обаче дали има и емоционална памет, по-точно емоционален разум? В смисъл, ако не се осмислят нещата, вероятно е трудно да бъдат предотвратени. Има си такива хора в обществото, които имат склонност и се занимават с това. Един вид разделение на функциите, което при индивидите и семействата е може би неприложимо. Това е интелигенцията на общността, за която обаче съм казвала и друг път, че е сред най-потърпевшите и смачканите в "прехода към демокрация" в нашата част от света - общностите, обществата изглеждат като идиоти, като малоумни, защото са лишени от своите интелигенции и разчитат тази работа да я свършат отвън. И точно затова са като зомбита.
Коментари
Публикуване на коментар